Галин Дурев

Уважаема госпожо Председател!

Госпожи и господа народни представители! Вчера България отбеляза 9 септември – една от най-значимите и същевременно най-противоречивите дати в националния ни календар. Дата, която бележи повратен исторически момент, и която, независимо от различните гледни точки, е и част от сложния път на нашето общество през 20 век, и оставя дълбоки следи в съдбата на държавата и народа ни.

Девети септември е ден, който носи в себе си надеждите и мечтите на поколения българи за по-справедлив обществен ред, за равен достъп до образование, здравеопазване и култура. Той е свързан с усилията за изграждане на модерна индустрия, строителство на предприятия, заводи, язовири, училища и болници, със стремежа към ускорено развитие, което да изведе България напред. Това е ден, събрал в себе си вярата на милиони българи, че един по-справедлив свят е възможен. Да, тази дата е повод за спорове и различни оценки. Историята ни след нея включва не само постижения, но и страници, които тежат, но именно защото 9 септември съчетава в себе си и светли, и трудни уроци, ние сме длъжни да го разглеждаме цялостно – с почтеност и историческа отговорност. Каквито и да са нашите лични и политически възгледи, тази дата не може да бъде изтрита от историята. Тя е част от националния разказ и като такава заслужва трезво отношение, а не фанатично заклеймяване.

9 септември е част от един общоевропейски процес, концентрирал усилията на милиони граждани на континента в борбата срещу нацизма и фашизма. У нас десетки хиляди свързват съдбите си с тази борба както в страната, така и по фронтовете на Сърбия и Унгария. Тяхната памет не заслужава поругаването, на което сме свидетели днес, защото те са губили живота си в името на едно по-добро общество, на една по-добра България.

81 години по-късно ние живеем в друга обществено-политическа система и нашият дълг не е да заличаваме или пренаписваме миналото, а да го осмисляме и подлагаме на обективен анализ. Да вземем най-ценното – стремежа към социална справедливост, солидарност, уважение към знанието и културата и да го съчетаем с основните принципи на днешния ни обществен ред – свобода, демокрация и върховенство на закона. Задачата на съвременното поколение е не да противопоставя, а да търси общия смисъл в стремежа към развитие, напредък и достойнство на всеки български гражданин.

Нека признаем, че в годините след 9 септември България премина през ускорена индустриализация, изградиха се модерни инфраструктурни обекти, разшири се достъпът до образование и културни ценности. Стотици хиляди българи получиха шанс за образование и професионална реализация. Културните институции се развиха, българската наука и спорт излязоха на международната сцена. Това са реални постижения, които остават част от националния ни капитал. Те са част от общата ни история и заслужават да бъдат припомнени.

Нека 9 септември не е ден на противопоставяне, а ден на размисъл и единение. Ден, в който да си спомним, че българският народ винаги е търсил пътища към по-добро бъдеще и че нашата обща задача е да превръщаме тези търсения в реалност. Историята не е враг, който трябва да отричаме. Тя е учител, който ни дава уроци, а урокът на 9 септември е лесен – България върви напред, когато съчетава стремежа към справедливост с ценностите на свободата и солидарността. С тази увереност нека почетем миналото, нека бъдем достойни за настоящето и нека заедно градим бъдещето на нашата родина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)