Татяна Султанова-Сивева

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми колеги, не са изолирани случаите, като този от февруари 2025 г., когато здравните власти предупреждаваха жителите на София, Видин, Русе, Горна Оряховица и Пловдив да носят маски заради силно замърсен въздух в тези градове.

По данни от 2025 г. на Европейската агенция по околна среда България заема второ място в Европейския съюз по замърсеност на въздуха след Румъния – информация, която беше изнесена и от националните медии в България.

Според данни на Световната здравна организация в България се отчитат 157 преждевременни смъртни случая на 100 000 души, което означава около 11 000 смъртни случая на година от лошия въздух, който дишаме.

За сравнение – в Европа тези случаи са само 57 на 100 000 души. А през 2021 г. според Националния доклад на Изпълнителната агенция по околна среда и водите в България повече от една трета от населението в страната живее в зони с превишение на фините прахови частици – 14 години след като бяхме длъжни да приведем законодателството си в съответствие с европейското. А на отделни места в страната системно се отчита превишение на нормите на серния диоксид, азотния диоксид и бензопирен.

На фона на тези данни, уважаеми колеги, и за голямо съжаление, законопроектите, които се внасят от правителството, са израз само и единствено на страх от нови наказателни процедури и на паника от затварянето на вече съществуващите, но не и воля за истинска промяна и политики в интерес на хората, за защита на тяхното здраве.

Неведнъж е ставало дума от тази трибуна, че в сектор „Околна среда“ има най-много наказателни процедури, повдигнати от Европейската комисия срещу България – цели 18, и 5 от тях касаят именно нарушения във връзка с качеството на атмосферния въздух. Още повече че по две от тези пет вече има постановления на Съда на Европейския съюз – постановени съдебни решения за нормите на серен диоксид в Югоизточния район на България и за фините прахови частици в цялата страна. Една от наказателните процедури, повдигнати срещу България, която вече е в напреднал етап на изпълнение, е, че не сме осигурили възможност засегнатата общественост да защити своите права и да обжалва планове и програми за качеството на въздуха, след като очевидно държавата не може да го направи.

Програмите и плановете за качеството на атмосферния въздух, колеги, са основните инструменти на общините и на държавата, с които може да се осигури чист въздух, по-малко смъртност и заболявания. По байганьовски обаче ние отново искаме да заблудим Европейската комисия и вместо да осигурим реална възможност при системно неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух в редица общини в страната засегнатата общественост да може да обжалва тези програми и да търси правата си, да защити здравето си, правителството предлага спорен текст, който реално няма да може да позволи това. Защото този текст създава редица пречки, вместо да реши проблема.

Първо, предвижда се обжалваемост само на общинските програми за качество на въздуха, но не и на Националната програма.

Поставят се срокове за произнасяне на съда, не се уточняват лицата, които имат право да обжалват, не се казва по какъв ред може да става това. Затова настояваме този текст в § 9, ал. 11 да отпадне.

Аз не съм юрист, но противоречащо на всички норми на административното право и процес е пришпорването на съда със срок за произнасяне, така както са предложили от Министерството на околната среда и водите. Всъщност сме наясно всички колеги, че основната цел на правосъдието е именно справедливост, а не бързина, а справедливостта се доказва с факти в областта на околната среда и водите и с експертизи. Затова предлагаме с промените, които внесохме между първо и второ четене на Закона, с цел наистина да се защити правото на българските граждани в най-голяма степен, да се предвиди възможност да се обжалват и общинските програми за качество на атмосферния въздух, и Националната програма за подобряването на качеството на атмосферния въздух, и оперативните планове по смисъла на чл. 30 от Закона за чистотата на атмосферния въздух – всички те всъщност представляват планове по смисъла на наказателната процедура, която е повдигната срещу България.

Предлагаме и дефиниция на „засегната общественост“ и за да не се остане с погрешно впечатление, че всеки един български гражданин може да обжалва всичко, именно затова в дефиницията сме въвели какво означава „засегната общественост“ – това е само този, който може да докаже правен интерес с местоживеене или наличие на имот в район с нарушено качество на атмосферния въздух.

В предложенията си въвеждаме още и задължително публикуване на интернет страницата на компетентното ведомство на съответните общински планове, на Националната програма, на оперативните планове – нещо, което до момента не е предвидено. Никой не знае какво пише в тези планове официално. И за да се избегне евентуален риск от погрешно тълкуване от съдилищата за конкретния ред, по който могат да се обжалват програмите, предвиждаме да бъде записано, че обжалването на програмите следва да се извършва по реда на оспорване на общите административни актове.

Липсата на реално правосъдие и защита на гражданите от нарушеното качество на атмосферния въздух, уважаеми колеги, отдавна е сложило своя срамен отпечатък върху качеството на тези програми, които се пишат година след година, и ефективен контрол за изпълнението им от държавата липсва. Затова, в заключение, вярвам, че няма да си затворите очите и ще подкрепите нашите предложения, защото да продължавате с познатото „кучетата си лаят, керванът си върви“, когато става въпрос за здравето и живота на хората, е престъпно бездействие. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)