Ивелин Михайлов

Денят на Народните будители е един прекрасен празник, който би трябвало по някакъв начин да накара хората поне в тази зала да се замислят за нещо, но аз не мога да говоря за него точно тук, защото това означава по някакъв начин да обругая имената на хората, които са дали сърце и душа, за да може да има български народ.

В днешно време това, което виждаме – ние се връщаме във времената, когато книжнината е била забранена, собственото слово и собствената мисъл е забранена, обучението на хората е забранено и това го видяхме вчера в трибунката на МЕЧ. Искат да забранят книгоиздаването, искат да забранят обученията на младите хора и всичко да бъде само в един порядък, който някой човек си е създал в главата, че трябва да му е удобен на него. Но тези будители са живели във времена, в които е имало външна власт, която по някакъв начин е било нормално да репресира нашия народ, нашата култура и нашата духовност, защото просто е чуждо.

В днешно време това, което се случва – да бъдеш мачкан от собствените хора, да бъдат унищожавани духовността, народността, културата, просветата, младите хора да бъдат унищожавани от собствения си елит, от хората, които са избрани да ги водят и добруват, ето това вече е едно наистина тотално престъпление.

Аз съм човек, който не съм от елита в София, роден съм в малко градче, от учителско семейство и хора като цяло, които никога не са мислили, че имат силата, че имат знанието, за да поемат отговорността да водят хората в някакви светли бъднини, да ги водят и да поемат отговорността, че могат да направят нещо добро за тях.

Лично аз винаги съм мислил, че хората в Народното събрание са хора по-висока класа, хора, които имат етика и морал, хора, които са по-добри от всички нас, които сме били хора навън, обикновени хора.

Това, което обаче се случи, е, че в годините видях стъпка по стъпка по някакъв начин… Властта не работи дори по начин, по който да позволи на обикновените хора сами да си оправят съдбата. Не, тя ги смазва по-тежко, отколкото е в османското робство, защото врагът е вътрешен, а не външен. И тогава реших по някакъв начин да участвам в политическия живот, защото ми казаха: това е демократично, ние се намираме в страна – членка на Европейския съюз, тук имаме партии, които една от друга са по-евро-атлантически и всяка една от тези партии по някакъв начин казва как ние трябва да спазваме европейските ценности и хората трябва да бъдат свободни.

Подкрепихме кандидат, член съм на партия. Какво се случи? Девети юни – избори, на 10 юни, 10 ч., в моя офис, защото аз все още бях предприемач, не политик, обикновен член на партия, който е застанал зад дадена кандидатура, и идва човек с предложение – или трябва да приема определени условия, които са финансово добри, и да подкрепям тогавашната управляваща коалиция, която се заформяше, или ще има проблеми. Отказах – последваха опити, шантажи с компромати, видяхме Комисията за Исторически парк и повечето хора казват: защо Комисията не я направиха ГЕРБ и ДПС? Ами, защото така работи Народното събрание – винаги това нещо, което го прави, го прави с опозиционните партии, за да могат хората да се объркат.

Огромни проблеми, огромни трусове, стигаме до следващи избори. В деня на броенето на бюлетините – ново предложение и друг депутат свидетел има, на когото е направено това предложение: или смазани, или приемате парите и отново да сте част от управляваща коалиция. Отново отказваме. Шест часа и половина се бавят – 0,27% или 0,29% и накрая ВЕЛИЧИЕ е извън Народното събрание. Доказваме с шест хиляди прегледани записа от секционни избирателни комисии – три хиляди нарушения.

Аз не видях да подскочат депутати, казват: ами, вижте, това по закон видеозаписът не е доказателство. Значи, застрелваме някого, ама видеозаписът не е доказателство. И хиляди други неща. Намираме още много други доказателства. Накрая успяваме след титанична борба да се преборим и да влезем вътре, като през това време атаките не спират.

И преди два-три дни при мене идват за пореден път едни и същи хора, които идват многократно, с цел по някакъв начин да ме уплашат, да ми кажат, че нещо ще се случи, както се случва на кмета на Варна. Казват ми преди това, че ще се случи на кмета на Варна и то се случва. И идват и ми казват: „Или заемате мястото на ИТН в това управление, или ще има проблеми. (Силен шум и реплики. Смях. „Възгласи: Еее!“) Ще има Ваши офиси, които да бъдат реализирани, хора, които да бъдат прибрани.“ И аз питам: „Добре, как ще стане?“ Ами, казва: „Много просто, някой ще повдигне темата и изведнъж ще почнат органите да се сезират. Да, ние знаем, че няма основание. В крайна сметка ще мине време, но какво от това? Вие ще бъдете очернени, електоратът Ви ще спадне и има ли смисъл всичкото това да го изживявате?“ И вчера в два часа отново същата работа, подобна на Комисията за Исторически парк – повторение, само че заменени влогърът един с друг, хората, които повдигат обвинението един с друг, или ние се намираме в един законодателен орган, в който властва корупцията, мафията и ние не можем да говорим за будители, не можем да говорим за култура, за духовност, не можем да говорим за някаква извисеност.

И това, което аз виждам, не мога да използвам вече думата „демокрация“, защото тя е употребена, изхвърлена, смачкана. Ясно ми е, че хората, които управляват, могат да определят смисъла на думите и че те могат да си определят законите както си ги искат. Не съм против това нещо, въпросът е хората да знаят. Ние сме се изправили в тази борба, ще се борим докрай и никога няма да се предадем. Между другото, ИТН трябва да ни черпят, че този път, за разлика от тях, където те бяха бухалка, ние ги спасихме. Но моля, с удоволствие го направихме. Нека, да сте живи и здрави, да векувате там!

Това, което виждам днес, е, че свободата в България е изчезнала. Преди разчитах и на Европейския съюз, разчитах на закони без граници, на защита на човешките права без граници. За съжаление, и това е една утопия. Евро-атлантическите ценности останаха утопия. Отново ще подадем сигнал за това, което се случва. Единственото нещо, което можем да направим, е Европейската прокуратура – по някакъв начин на нея да дадем някакви информации за това, което се случва, и само оттам, ако има някакво право в Европейския съюз, може да очакваме да има някаква защита на свободата. Но да подаваме в България, първо, на нелегитимен главен прокурор, после на нелегитимна прокуратура и съдебна система, което го говорят от всички партии, но когато стане въпрос за някой неудобен, изведнъж всички почват да вярват в прокуратурата и съдебната система. Това нещо забелязваме, че е точно така.

На господин Радостин Василев и партия МЕЧ им благодаря, че ни позволиха, те ни показаха пътя. Всеки ден ще показваме хора в България, които искат да се самоубиват заради управлението, заради НАП, медици – всеки ден ще ги вкарваме на трибунка в Народното събрание оттук нататък. Всеки ден ще има хора да виждаме, които трябва да се самоубиват, да излизат пред медиите и да видим дали те ще го отразяват. Цирк щом искате, ще го получите сто процента. Ние ще защитаваме това, което са направили и будителите, и борците за свобода, и няма да се поддадем на дребни шантажи и елементарни предложения от хора, които не мога да нарека хора, защото те са загубили човечността си още когато са приели предложението, което са приели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)