Докладчик Павела Митова

Благодаря, госпожо Председател.

„ДОКЛАД

относно Указ № 215 от 12 ноември 2025 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредбите на § 1, § 2, § 3, т. 1 и т. 3 и § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, приет от 51-вото народно събрание на 7 ноември 2025 г.

Комисията по енергетика на свое извънредно заседание, проведено на 12 ноември 2025 г., разгледа и обсъди Указ № 215 от 12 ноември 2025 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредбите на § 1, § 2, § 3, т. 1 и т. 3 и § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, приет от 51-вото народно събрание на 7 ноември 2025 г.

На основание на чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът на Република България връща за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредбите от Закона за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като упражнява конституционното си право на вето върху разпоредбите на § 1, § 2, § 3, т. 1 и т. 3 и § 4 от Закона.

Гости на заседанието от президентството са: госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси, и Стефан Савов – съветник по финанси и инвестиции.

В мотивите си президентът посочва, че след промените от 2023 г. в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, стана ясно, че за да може институтът на особения търговски управител да заработи на практика, е необходимо законодателната рамка да се развие, допълни и усъвършенства. Според президента приетият на 12 ноември 2025 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, по недопустим начин разширява правомощията на особения търговски управител и обезсилва на практика гаранциите за защита на правата на юридическите и физическите лица, които може да бъдат потенциално засегнати от неговата дейност.

Като отменят административния и съдебния контрол върху актовете на длъжностните лица и върху договорите, сключени от особения търговски управител, оспорените от президента разпоредби от Закона накърняват по недопустим начин конституционното право на защита – чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията, както и принципа за съдебен контрол на актовете на администрацията – чл. 120, ал. 1 от Конституцията.

Според президента е нарушен и чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, който предвижда, че всяко лице има право на достъп до съд при решаване на правен спор относно неговите граждански права и задължения. Президентът твърди, че възлагането на особен търговски управител на правомощия да извършва разпоредителни сделки с акции или дялове от капитала на предприятието, както и да се разпорежда или да отчуждава имущество на дружеството, представлява непряко одържавяване на предприятието. Това одържавяване може да се окаже и само временно, понеже § 4, т. 2 – 4 позволяват на особения търговски управител впоследствие да прехвърли активите към производен кръг от други юридически лица.

Съгласно мотивите на Указа посредством § 4, т. 2 – 4 от Закона Народното събрание нарушава конституционно гарантираното право на частна собственост – чл. 17, ал. 3 от Конституцията, и принципа за свободна стопанска инициатива – чл. 19, ал. 1 от Конституцията. Нарушено е и конституционното задължение Законът да закриля инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица – чл. 19, ал. 3 от Конституцията.

Както отбелязва президентът, според мотивите на вносителите на Законопроекта, въз основа на който през 2023 г. фигурата на особения търговски управител е въведена в националното законодателство, това е мярка, която се прилага в условията на неотложност. Тя позволява засягането на широк кръг права на собствениците на предприятия от критичната инфраструктура на страната и именно поради това тя може да бъде съвместима с условията на правовата държава единствено като временна мярка. Отпадането на ограничението на броя лица, които могат да бъдат назначени едновременно като особен търговски управител, създава предпоставки в качеството на особения търговски управител да бъдат определени три и повече лица, а Законът не съдържа правила относно начина за колективно вземане на решения.

Според президента назначаването на колективен орган за особен търговски управител представлява и средство за размиване на отговорността, както е посочвано, особеният търговски управител е мярка от извънреден характер, която изисква решенията за управление на предприятието да се вземат бързо и компетентно и за тях да се носи ясна отговорност. Президентът посочва, че законодателната процедура по разглеждане на Законопроекта в водещата Комисия по енергетика е проведена в изключително кратки срокове, като липсват обществено обсъждане, финансова обосновка и експертни становища.

Изказвания по Указа направиха следните народни представители: Радослав Рибарски, Искра Михайлова, Станислав Анастасов, Даниел Проданов, Красимир Манов, Драгомир Стойнев и Ивайло Мирчев.

След проведено гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“ – 6 от ГЕРБ-СДС, 3 от „ДПС – Ново начало“, 1 от „БСП –Обединена левица“ и 2 от „Има Такъв Народ“, и 3 гласа „против“ – 2 от ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 от МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, приет от 51-вото народно събрание на 7 ноември 2025 г.“