Тошко Йорданов

Както винаги, дебатът за бюджета се превърна в политически декларации. И сега изключвам една част от опозицията, които по принцип трябва да са опозиция и да говорят така. Друга част от опозицията обаче тъпо и упорито отказва да си признае, че вината за този бюджет и за тези цифри е тяхна. Както каза господин Караджов, „от един неназован източник“. Разбира се, чуха се и други забавни неща. Имаше много ефектно изявление как дори след Първата световна война България не е била в толкова тежко финансово състояние и така задлъжняла, което звучи жестоко, защото след Първата световна война България е в национална катастрофа, смачкана, разпарчетосана. Само че не е така, тоест сега положението е толкова лошо, че е по-лошо от тогава. Просто не е вярно и да не изглеждам тъпо и аз, ще Ви кажа, че тогава – след Първата световна война, репарациите, които трябва плаща България, са в размер на 2,25 млрд. златни франка, което, съотнесено към пари сега, е 39 млрд. евро, или над 70 млрд. лева. И понеже икономиките са различни тогава и сега, сега със сигурност не е такова, но икономиката тогава – тези 2,25 млрд. златни франка са между 120 и 150% от брутния вътрешен продукт. В момента нямаме 150% от брутния вътрешен продукт като задължение навън. Така че ефектни, но глупави изявления.

Що се отнася до бюджета – увеличението на социалните разходи стартира от един източник, който вкара държавата в постоянни автоматични увеличения на социалните разходи. Да Ви припомня ли, че преди три седмици, когато беше обсъждан бюджетът на работно ниво, имаше идея минималната работна заплата да е малко по-ниска от 620 евро. Какъв беше резултатът? Вой – не се спазва законът. Управляващите няма да спазват закона и работниците ще получат 15 евро по-малко на месец. Законът трябва да се спазва, ще има стачки. Окей, спазва се законът. Спазват се и другите закони в тази сфера, които постоянно увеличават и индексират социалните разходи. Кой вкара ковид добавката 50 лв. като част от пенсията (реплика: „60 лв.“) – 60 лв., като част от пенсията? И след това с любимото Ви швейцарско правило с наслагването колко става? Милиарди в бюджета за социални разходи. Само че това се забравя.

Тази инерция от тези последни 4 години за левичарските бюджети, това е все едно да използвам любимата метафора на ПП-тата, че те са автобусни шофьори по душа. Ако имате засилен автобус с пътници по надолнище, което е хлъзгаво, само идиот ще натисне спирачките рязко, защото ще убие всички вътре. Правят се бавни и постепенни мерки.

И воят тук за бюджета е, от една страна, спазвайте закона – давайте парите на хората. В момента, в който почне да се спазва и да се обещае, че ще се гарантират тези доходи на хората, които са по закон, веднага започва другият вой: защо ги давате?

Да Ви задам един логичен въпрос. Как да ги дадем тези пари, без да ги даваме? Как да се дадат парите, които трябва да се дадат, които искате да се дадат, без да се дават? Когато някой гениалко от бившето управление, да не му казвам името, че вчера му висеше написано на една арт инсталация отвънка (смях), защото той не е това, което пишеше, тогава ще се съглася с Вас и ще ни обясните как ще дадем тези пари, без да ги даваме. (Ръкопляскания от ИТН.)