Напротив, казахте, че положението в България тогава е с 80% задлъжнялост и тогава е било по-тежко положението. Просто не е вярно. Тогава в България заради войната, включително с репарациите, е несравнимо спрямо сега.
Оттам нататък за неизвестните фирми, които са се наредили да правят всичко електронно в тази държава – да, най-вероятно е така. Тъй като неизвестен източник – бивш министър в тази област, е ходил да разговаря с друг такъв негов, който той е назначил после в Министерството, как определени фирми трябва да правят обществените поръчки. Така че – да, най-вероятно воят по тази тема е, че една редичка фирми, не знам колко, той си знае, неизвестен източник, вече наредени на опашка, се оказват наредени пред тоалетна, в която няма да има пари, които да вземат. Но това е типично за тази част на залата, за които цялата борба независимо дали е опакована като съдебна реформа, електронно управление, социални мерки, винаги е ние да ги вземем. Това е борбата. Ние да вземем съдебната система. Ние да вземем съда. Ние да направим такава промяна, че ние да я контролираме. Ние да въведем електронно управление, но да го правят нашите фирми. Така е и това е страданието на една голяма част от опозицията. Те затова са и в този, както правилно се изрази господин Дилов, когнитивен дисонанс, или тежка шизофрения, защото искат, но не участват, и за тяхно съжаление, парите ще отидат по предназначение, а не във вече изоставените им фирмички.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: