Депутатите обичат да говорят, но моментът, когато се проявява тяхната истинска воля, е, когато гласуват. В гласуванията на депутатите можем да видим каква е действителната позиция на всеки, както и кои партии или политици имат обща изгода от дадено решение. Именно затова от „Стража“ вярваме, че анализи върху начина, по който гласуват депутатите, могат да бъдат много интересни и ни позволяват да получим обективна картина на поведението на депутатите.

1. Въведение

„Стража“ събира и поддържа единствената в България база данни с гласувания от Народното събрание от 2009 г. до днес, като до момента имаме данни за повече от 46 500 гласувания и съхраняваме повече от 10 800 000 индивидуални гласа. Това ни поставя в уникалната позиция да изчисляваме интересни метрики и да изследваме взаимоотношения между депутатите в законодателната арена, разкривайки тенденции, които иначе биха останали незабелязани.

В този анализ ние разглеждаме именно тенденции в активността и партийната дисциплина на депутатите от 47-ото НС, както и интерпартийната корелация – нивото на координация в гласуванията между отделните парламентарни групи. За тази цел използваме данните, които имаме от 47-ото НС в периода от началото му на 3 декември 2021 г. до момента на започване на анализа на 20 май 2022 г. Анализът ни се опитва да не включва лична интерпретация или оценка.

2. Как се отчитат гласовете?

Администрацията на парламента прикачва към стенографския протокол електронни разпечатки от системата за гласуване (в PDF, Excel и CSV формат), където гласовете са маркирани по няколко различни начина.

2.1. Как се отчитат при регистрация/проверка за кворум?

Регистрациите се правят в началото на всяко заседание, както и при искане за проверка на кворума. Тогава депутатите трябва да потвърдят своето присъствие чрез електронната система или собственоръчно. Ако присъстват поне 121 депутати, тогава заседанието може да взима законни решения. Системата отчита три възможни стойности при регистрация:

• Присъстващ (П)
• Отсъстващ (О)
• Ръчно регистриран (Р)

2.2. Как се отчитат гласовете в случай на гласуване?

При всяко гласуване системата отчита четири възможни стойности:

• За (+)
• Против (-)
• Въздържал се (=)
• Негласувал (0)

За да бъде прието дадено предложение, в повечето случаи се изисква обикновено мнозинство, тоест 50% + 1 от гласовете да бъдат „за“.

2.3. Има ли разлика между „против“ и „въздържал се“?

„Против“ и „въздържал се“ имат абсолютно един и същ ефект, но изпращат различни сигнали към обществеността и измежду народните представители. За разлика от категоричния глас „против“, „въздържал се“ може да сигнализира по-деликатно несъгласие, както и нежелание или дори неготовност за заемане на позиция. Например ако една от партиите в управляващата коалиция категорично гласува срещу друга, това може да се възприеме като отслабване на конфигурацията

Предполагаме, че при вътрешнокоалиционни несъгласия „въздържал се“ е по-предпочитан сигнал и дори може дори да осветли нуждата от постигане на вътрешен консенсус. Същевременно, „въздържал се“ позволява на отделни представители да се дистанцират от дадени казуси пред очите на обществеността или съпартийците си, без да предават интересите на групата си (в случай че тя е преобладаващо настроена „против“) и без да ѝ се противопоставят активно (ако е настроена „за“). Чрез вот „въздържал се“ депутатите могат дори да прикрият окончателната си воля по време на първоначалното гласуване, създавайки несигурност в очакванията относно прегласуването, които на свой ред могат да повлияят на окончателния вот.

Любопитен детайл е, че по гласове „въздържал се“ депутати от „Демократична България“ заемат всички челни места. Това вероятно се дължи предимно на вътрешнокоалиционни разногласия.

В анализите ни на партийна дисциплина и интерпартийна корелация ние третираме „против“ и „въздържал се“ като функционално идентични гласове!

3. Кой кога (не) гласува?

3.1. Кои партии пропускат да гласуват?

Измервайки колко често системата отчита „негласувал“ за различните депутати*, намираме какъв дял от общия брой гласувания парламентарните групи пропускат да гласуват.

Тенденцията е красноречива – опозицията в лицето на парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“ пропускат да гласуват по-често от управляващото мнозинство. Негласуването е нож с две остриета: от една страна, общият кворум пада и се крие риск да не бъде изпълнено изискването за 121 депутати в зала; от друга страна, дадено гласуване може да бъде прието с по-малък брой гласове „за“.

Навярно ГЕРБ-СДС и ДПС не виждат смисъл да гласуват тогава, когато нито могат да обърнат крайния резултат, нито да получат обществено внимание за своето демонстрирано противопоставяне. В такива случаи тяхното негласуване символизира тяхната политическа изолация, изразена в нежеланието на управляващото мнозинство да си кооперира с опозицията в законодателния процес.

Има две обяснения защо от „Продължаваме промяната“ (ПП) рядко пропускат да гласуват. От една страна, неопитността на много от депутатите в ПП предполага и ентусиазъм за работа и желание за развитие. От друга страна, като основната формация в управляващото мнозинство ПП носи политическата отговорност за всяко едно предложение на Министерския съвет.

*В тези анализи решихме да премахнем от класацията депутати, които са напуснали НС. Това е, защото някои от тях са били депутати само до избирането на кабинет и съответно са участвали на твърде малък брой заседания, което изкривява статистиките.

3.2. Кои личности пропускат да гласуват?

Използвайки гореописаните данни, можем да разберем какъв процент от гласуванията (в които имал законното право да участва) е пропуснал даден депутат.

Тук ясно се вижда, че депутати от ДПС и ГЕРБ-СДС заемат челните места. Особено интересно е поведението на депутата от ДПС Делян Пеевски, който е присъствал едва на 66 гласувания от всичките 1337 за този период.

3.3. В кои гласувания е участвал Делян Пеевски?

Тъй като поведението на Делян Пеевски е необичайно, решихме да проверим на какви гласувания е присъствал. Откъслечното му присъствие в зала предполага висока избирателност.

Неговите 66 гласувания за разделени, както следва:

• 10 гласувания на тържественото заседание, което открива 47-ото НС;
• 3 гласувания за избор на премиер, състав и структура на МС (гласува „против“);
• 18 гласувания, които са чисто процедурни и/или касаещи програмата на НС;
• 21 гласувания, подкрепящи осъдителната декларация срещу Руската федерация;
• 14 гласувания, касаещи избора на нов управител на БНБ.

Присъствието на Пеевски на тържественото заседание и на това, което впоследствие избра кабинета „Петков“, не е изненадващо и носи символна тежест – поставя го като част от опозицията срещу управляващото мнозинство. По-интересно е присъствието му в зала на 24 февруари – денят на руската инвазия в Украйна. Едно възможно обяснение е, че Пеевски се е почувствал длъжен и от важността на момента, и като част от ДПС, която съпредседателства европейската група на либералите ALDE.

Особено впечатление прави активното му участие в гласуванията, касаещи избора на нов управител на Българската народна банка (БНБ). Забележете, Пеевски идва в зала за гласуването на нови процедурни правила на 16 март, когато ИТН осуети опитите на управляващата коалиция да договори консенсусна фигура за гуверньор за сметка на своята кандидатура Любомир Каримански. След известно отсъствие Пеевски идва отново на 15 април именно за окончателното гласуване на кандидатурата на Каримански, която той и цялата парламентарна група на ДПС подкрепят.

3.5. Кои депутати са участвали в най-много гласувания?

И все пак трябва да отчетем, че има достатъчно уважителни причини, поради които депутат може да пропусне гласуване. Но решихме да проверим и кои депутати са участвали най-активно в гласуванията. Първенец по присъствие е Юлия Борисова Иванова от ПП, която не е пропуснала нито едно гласуване. След нея се нареждат нейни колеги от ПП, сред които се откроява името на Радослав Василев, който доби популярност със своята неуверена изява от парламентарната трибуна.

4. Партийната дисциплина и лоялност

Следват ли депутатите сляпо волята на партийните си централи или отстояват позициите си като своеобразни личности, дори и да предават интересите на своята парламентарна група по този начин? Отговорът вероятно е нееднозначен, а моделът на дисциплината във всяка партия вероятно заема своя собствена позиция на спектъра между тези две полярни представи.

За да разгърнем горепосочения въпрос и да разкрием неповторимите динамики във всяка партия, решихме да изчислим метрика на партийната дисциплина за всяка една група и на партийна лоялност за всеки народен представител.

4.1. Какво е партийна дисциплина и как я измерваме?

Дефинираме партийната дисциплина като пропорцията на депутати, изразяващи воля в съгласие с тази на мнозинството в своята парламентарна група. Следователно партийната дисциплина е посочена от число между 50% и 100%, като 100% означава, че всички депутати са гласували по един и същ начин, а 50% означава, че парламентарната група е разделена точно наполовина.

За да направим метриката функционално смислена и да избегнем излишното изкривяване и гранулиране на данните, решихме да отчитаме само следните два типа воля относно гласуванията:

• ПОЛОЖИТЕЛНА воля - всеки депутат, гласувал „за“, го е направил с ясното съзнание, че така увеличава вероятността предложението да бъде прието.
• НЕ-ПОЛОЖИТЕЛНА воля - всеки депутат, гласувал „против“, „въздържал се“ или негласувал,  го е направил с ясното съзнание, че неговото действие пречи на предложението да бъде прието, независимо дали е категорично против предложението или не изразява ясна воля в подкрепа или отхвърляне на предложението.

Ограничаването на обхвата на метриката по този начин не намаля нейната валидност, тъй като, както вече пояснихме, „против“ и „въздържал се“ имат идентичен ефект що с отнася до приемането или отхвърлянето на предложения (като към групата НЕ-ПОЛОЖИТЕЛНА воля считаме и негласувал).

4.2. Каква е партийната дисциплина в 47-ото НС?

Открояват се ПП и „Възраждане“ с много висока партийна дисциплина. Ниската партийна дисциплина при ГЕРБ-СДС и ДПС може да се обясни с това, че много често депутати отсъстват при гласувания, при които парламентарната група гласува „за“.

4.3. Кои са най-лоялните депутати?

Измерваме лоялността, като изчисляваме при какъв процент от гласуванията даден депутат е присъствал и гласувал заедно със своята парламентарна група. Отново смятаме „против“ и „въздържал се“ като едно и също.

Отново забелязваме, че депутатите от ПП се открояват с изключително висока лоялност, като почти винаги гласуват заедно със своята парламентарна група.

4.4. Кои са най-нелоялните депутати?

Измерваме нелоялността, като броим депутати, които са присъствали и са гласували срещу своята парламентарна група. Отсъствието не се брои изрично като проява на нелоялност.

5. Корелации между гласуванията на парламентарните групи

За да проверим доколко парламентарните групи гласуват заедно, изследвахме корелациите в техните гласувания. В таблиците по-долу ще видите корелациите между всяка двойка парламентарни групи, като корелацията представлява процентът от гласуванията, при който двете групи са гласували заедно. Това означава, че при 100% две групи винаги са гласували заедно, а при 0% винаги са гласували противоположно – тоест има отрицателна корелация. 50% означава, че няма ясна корелация.

5.1. Обща корелация

Първо изследвахме корелацията между абсолютно всички гласувания. За ваше удобство структурирахме таблицата в 4 квадранта, така че да откроим управляващата коалиция и опозиция. Имайте предвид, че таблицата е симетрична по своя диагонал. Горният ляв квадрант показва как парламентарните групи от управляващата коалиция гласуват една с друга. Долният ляв квадрант показва как опозиционните парламентарни групи гласуват една с друга. Останалите два квадранта показват корелацията между управляващите и опозицията.

Както виждаме, формациите в управляващата коалиция показват висок процент на корелация помежду си. Това е напълно очаквано. По-интересно би било да изследваме отделни групи от гласувания и да видим как партиите се корелират при тях.

Редакция 27.06.2022: В първоначалната версия на този доклад погрешка публикувахме таблица, при която корелациите са отчетени по различна методология от другите. Както е описано по-горе, нашата стандартна методология е да отчитаме Против, Въздържал се и Негласувал като еквивалентни гласове, изразяващи липса на желание дадено решение да бъде прието.

За разлика от стандартната ни методология, при следната таблица всички видове гласове За, Против, Въздържал се и Негласувал, бяха отчетени като различни (решихме да я оставим в доклада в интерес на прозрачността):

Корелации отчетени при грешната методология

5.2. Корелация при гласуване на бюджета

Таблицата по-долу показва корелациите при гласуванията, отнасящи се към бюджета (съдържащи „държавен бюджет“ в своето заглавие).

При бюджета се откроява висока корелация между парламентарните групи в управляващата коалиция.

5.4. Корелация при гласувания касаещи Украйна

За да изследваме един от казусите, който разделяше управляващата коалиция, решихме да филтрираме гласуванията по наличието на „Украйна“ в името на гласуванията.

Тук виждаме, че парламентарните групи са успели (макар трудно) да изградят консенсус по този въпрос. Единствено „Възраждане“ има ниска корелация с останалите парламентарни групи, както и конкретно ГЕРБ-СДС с БСП.

5.3. Корелация при избиране на управител на БНБ

Един от казусите, който раздели коалицията беше изборът на управител на БНБ. За да видим проверим корелациите при този казус, филтрирахме гласуванията по наличието на „Българска народна банка“ в заглавието.

Тази таблица много ясно показва едно от най-ярките разногласия в управляващата коалиция. Тук виждаме, че този казус е имал много разделителен ефект за управляващата коалиция, като се вижда, че ИТН има най-висока корелация с ДПС, вместо с партиите от управляващата коалиция.

5.5. Очаквайте скоро по-сложни анализи върху гласуванията

Използвайки по-сложни методи, можем да открием основните разделителни линии между депутатите и да открием „клъстери“ от депутати, които често гласуват по сходен начин, дори и да не са от една парламентарна група. Очаквайте скоро анализ на тази тема.

Извличане на данни: Благослав Михайлов
Анализ на данните: Александър Щедрицки
Подготвили доклада: Благослав Михайлов и Здравко Черкезов