Анализ: Кои парламентарни групи са гласували заедно в последните 13 години?

24-ти август 2022

Съвпадения при гласуванията на парламентарните групи от последните 13 години

Фондация „Стража“

В този анализ ще разгледаме гласуванията на парламентарните групи от последните 7 Народни събрания (2009 - 2022), като най-интересно е да проверим колко голямо е съвпадението в гласуванията между различните формации.

Методология

Съвпадението отчитаме като процента от гласуванията, при които две парламентарни групи са гласували еднакво. Процент от 100% означава, че двете парл. групи винаги са гласували еднакво, а процент от 0% означава, че двете парл. групи са гласували противоположно една на друга. Процент от 50% следва да бъде тълкуван като равнодушие между двете парл. групи.

За да обобщим волята на цяла парламентарна група, проверяваме дали 50% + 1 от членовете ѝ са гласували ЗА. Тогава отчитаме волята на парл. група като положителна (ЗА). В противен случай я отчитаме като неположителна (НЕ-ЗА). Това означава, че групираме всяка неположителна воля ("въздържал се" и "против") и я тълкуваме като еднакво намерение (парл. група не иска предложението да бъде прието).

Съвпадения между гласуванията на парламентарните групи

Четиридесет и седмото народно събрание (47-ото НС) е последното действащо Народно събрание преди предстоящите парламентарни избори на 2 октомври 2022 г.

Както бихме очаквали, партиите от управляващото мнозинство имат много високо съвпадение помежду си. Отделно при гласуванията на опозиционните групи също наблюдаваме високо съвпадение помежду им, най-вече между ГЕРБ и ДПС, както и на тези две групи с "Възраждане", но в по-малка степен.

След редица публични борби между ИТН и ПП, партията на Слави Трифонов напуска коалицията, обричайки я на провал при вота на недоверие, който се гласува срещу правителството на Кирил Петков. Затова въпреки високото съвпадение между ИТН и коалицията, след момента на разрив този процент постепенно пада.

Пълен списък с всички гласувания за 47-ото Народно събрание и гласовете на партиите, можете да свалите ТУК.

Четиридесет и шестото народно събрание (46-ото НС) е второто сформирано Народно събрание в рамките на една година.

Това Народно събрание, подобно на 45-ото, не успява да излъчи редовен кабинет. След като и трите проучвателни мандата за съставяне на правителство се провалят, президентът Румен Радев разпуска 46-ото Народно събрание, с което се създава голям прецедент в историята на България – за трети път се разпуска парламент и се правят парламентарни избори, и за втори път в рамките на година се назначава служебно правителство.  

От графиката могат да се направят следните заключения - въпреки краткия живот на това Народно събрание:

  • т. нар. "протестни партии" в това Народно събрание са с много повече съвпадения по начина на гласуване, отколкото в предходното 45-то НС.
  • Въпреки по-голямата им координация при гласуванията, правителство не е излъчено

От процентите съвпадения при гласуване се вижда, че ИТН са намирали допирни точки с БСП, ДБ и ИБГНИ.

Пълен списък с всички гласувания за 46-ото Народно събрание и гласовете на партиите, можете да свалите ТУК.

Четиридесет и петото народно събрание (45-ото НС) е най-кратко просъществувалото Народно събрание в историята на България със само 9 заседания. 

Това Народно събрание е от огромно значение за демократичната общност в България, превръщайки се в един от кулминационните моменти на протестите срещу правителството на ГЕРБ, главния прокурор Иван Гешев и ДПС.

В това Народно събрание влизат т.нар. "протестни партии" - "Има такъв народ" на Слави Трифонов, "Демократична България" на Христо Иванов и "Изправи се! Мутри вън!" на Мая Манолова и Отровното трио. Те се превръщат в своеобразен за него момент носители на промяна и борци срещу Модела ГЕРБ.

След три проучвателни мандата, правителство не успя да се състави. За жалост поради краткия живот на това Народно събрание, данните не ни позволяват да направим съществени изводи.

Пълен списък с всички гласувания за 45-ото Народно събрание и гласовете на партиите, можете да свалите ТУК.

Четиридесет и четвъртото народно събрание (44-тото НС) е третото правителство на ГЕРБ. В коалиция между ГЕРБ, Обединени патриоти и Воля се съставя правителство начело с Бойко Борисов като министър-председател.

Тук отбелязваме една странност, която присъства при всички Народни събрания, в които ГЕРБ съставя правителство. Основното разделение, което се получава, според горната графика, е между ГЕРБ и всички останали.

Дори със своите коалиционни партньори ГЕРБ имат ниско съвпадение на гласуванията.

ГЕРБ отново като че ли управлява самостоятелно, а коалиционните й партньори гласуват като позиция - по-често с различен вот от този на ГЕРБ, но при важни гласувания ГЕРБ, ОП и ВОЛЯ имат съвпадения при начина на гласуване.

Друго интересно в графиката е начина на гласуване на ВОЛЯ - партия, която прокламира идеология на национализъм и десен популизъм, има 83% съвпадения и 81% съвпадения при начина на гласуване в НС с ДПС и БСП, а едва 30% с партньорите й ГЕРБ. Същото се наблюдава и при Обединени патриоти - 76% съвпадение с ДПС и 76% съвпадение с 74% с БСП, а едва 39% с ГЕРБ.

Пълен списък с всички гласувания за 44-тото Народно събрание и гласовете на партиите, можете да свалите ТУК.

Четиридесет и третото народно събрание (43-тото НС) е правителството, в което влизат рекорден брой партии в новата история България - общо 8 формации. Това е второто правителство на ГЕРБ, оглавявано от Бойко Борисов.

Така нареченият кабинет „Борисов II“ е резултат от коалицията между ГЕРБ, "Реформаторски блок", АБВ и подкрепата на Патриотичен фронт.

Въпреки това от графиката могат да бъдат направени няколко извода:

  • ГЕРБ, въпреки в коалиция, по-скоро управляват и гласуват самостоятелно, подкрепяни от АБВ при важни гласувания.
  • Коалиционните партньори на ГЕРБ - РФ и ПФ имат значително повече процентно съвпадение в гласуванията си с опозицията, отколкото с партньора си ГЕРБ.

На 10 май 2016 г. АБВ оттегля подкрепата си за ГЕРБ и изтегля своите представители от изпълнителната власт. Причина за това става „порочният подход при приемането на Изборния кодекс“ и „начинът на правене на политика“ от страна на управляващите. Това дава началото на края на второто правителство на ГЕРБ, което е разпуснато през януари 2017 г.

Пълен списък с всички гласувания за 43-тото Народно събрание и гласовете на партиите, можете да свалите ТУК.

Четиридесет и второто народно събрание (42-рото НС) е белязано от краткото си съществуване и множеството скандали. На изборите през май 2013 г. ГЕРБ губят значителен брой депутати, падайки на 97 места, докато новосформиралото се мнозинство успява да избере кабинет с министър-председател Пламен Орешарски. Коалицията скоро се разпада поради вътрешни противоречия.

Скоро след това идват скандалите около назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС, източването на КТБ, данъчните измами на Христо Бисеров, тефтерчето на Златанов и др. Тази сложна обстановка принуждава министър-председателя Пламен Орешарски да подаде оставка.

От графиката може да се видят противоречиви за тогавашната коалиция и опозиция общи гласувания. Въпреки че лидерът на АТАКА Волен Сидеров осигурява необходимия кворум за започване на заседанието, на което е одобрено 92-рото Правителство на България, неговата партия е била по-склонна да гласува заедно с ГЕРБ като опозиция, отколкото като част от коалицията между БСП и ДПС. ГЕРБ имат голям процент съвпадения при гласуванията и с независимите депутати, които са били част от ГЕРБ, БСП, АТАКА.

Пълен списък с всички гласувания за 42-рото Народно събрание и гласовете на партиите, можете да свалите ТУК.

Четиридесет и първото народно събрание (41-вото НС) е първото Народно събрание, в което ПП ГЕРБ получават почти пълно мнозинство (117* депутати) и възможност да състави правителство на малцинството, начело с Бойко Борисов като министър-председател.

От графиката ясно може да бъде видяно, че "Ред, законност и справедливост" (РЗС)** са формацията, която най-често е гласувала с ГЕРБ. Въпреки това, може да се каже, че в това Народно събрание ГЕРБ водят собствена политика, подкрепяна във важни гласувания от РЗС, а останалите парламентарни групи са в пълна опозиция на ГЕРБ. Тази тенденция бива прекъсната, когато РЗС се разпада, а депутатите й става независими.

Пълен списък с всички гласувания за 41-вото Народно събрание и гласовете на партиите, можете да свалите ТУК.

(* -  Първоначалният брой депутати за ГЕРБ и ДПС е респективно 116 и 38, но след касиране на 18 358 гласа от гласоподавателни секции в Турция от ЦИК на 16 февруари 2010 ГЕРБ получава един мандат повече, а ДПС губи един мандат.
** - Групата на РЗС просъществува до 9 декември 2009, след което се разпада, а депутатите от формацията стават независими)

Извличане, анализ и визуализиране на данни: Благослав Михайлов
Подготвил доклада: Михаил Мишев




Благодаря, че прочетохте!

Тази платформа не е изградена със средства от държавата, Европейския съюз или чуждестранни фондации. Тя е изградена с много любов, но и с безбройни часове неплатен програмистки труд. Ако подкрепяте нашата визия и искате да просъществуваме, можете да ни или подпомогнете финансово, или като разпространявате идеята.

Подкрепете ни