На прима виста: 48-ото Народно събрание (НС) се провали. То не успя да излъчи редовно правителство. Разпуснато е вече от две седмици и остава месец и половина до поредните предсрочни избори на 2 април.

Същата съдба сполетя 45-ото и 46-ото НС, но за разлика от тях, 48-ото НС продължи значително по-дълго заради поведението на държавния глава.

Румен Радев протака максимално консултациите с парламентарните групи и връчването на последния проучвателен мандат, за да даде време на депутатите да приемат важни закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Така за 16 седмици 48-ото НС навъртя 370 часа в пленарна зала, което е с 28% повече от 47-ото НС за сходен период от време.

В крайна сметка бяха приети само 4 закона при необходими 18 за втория транш пари от Плана за възстановяване. Вместо да бъде приет нов Закон за държавния бюджет, депутатите удължиха действието на Бюджет 2022. Знаейки, че дните на 48-ото НС са преброени, депутатите използваха парламентарната трибуна като платформа за предизборни послания.

Продължителността на заседанията съвсем очаквано е пропорционална на обема парламентарна реч, като в 48-тото НС са изговорени средно на заседание 26,7 хил. думи – с 28% повече от 47-ото НС. Най-много са говорили народните представители от „Продължаваме промяната“, следвани от ГЕРБ-СДС и „Възраждане“. Картината в 47-ото НС е много по-различна.

Както заключихме в предходния ни подобен анализ, опозицията има склонността да говори повече от управляващото мнозинство. В 47-ото НС, което излъчи редовния кабинет „Петков“, депутатите от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“ изговориха със 103% повече думи от колегите си в парламентарните групи на „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

Една от големите разлики между 48-ото и 47-ото НС е в средния брой думи, изговорени от народните представители от „Продължаваме промяната“. Те са говорили почти двойно повече за сметка на депутатите от ГЕРБ-СДС, които са говорили близо тройно по-малко! А единствената константа намираме в парламентарната група на „Възраждане“.

Депутатите от „Възраждане“ отново са най-активните от парламентарната трибуна. Безспорен първенец по изречени думи е Петър Петров, следван от лидера си Костадин Костадинов.

Класацията за 48-ото НС е по-цветна от тази за 47-ото НС, като прави впечатление присъствието на депутати от „Продължаваме промяната“, „БСП за България“ и „Демократична България“.

Няколко любопитни факта за 48-ото Народно събрание:

• 30% от цялата парламентарна реч е изговорена от едва 10 народни представители (4% от НС).
• 50% от цялата парламентарна реч е изговорена от едва 24 народни представители (10% от НС).
• 18 народни представители (8% от НС) нямат нито едно изказване от парламентарната трибуна.
  

Стигаме до втората част от нашето изследване, в което горната инфографика е от ключово значение. На нея виждаме колко време депутатите са изгубили в процедурни хватки, които не допринасят за дебата в пленарната зала. Отговорът е 11% от общото времетраене на 48-ото НС!

Важно уточнение е, че всички тези „хватки“ са използвани съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) и изследването на „Стража“ не дава оценка на употребата им.

На пръв прочит, народните представители от „Продължаваме промяната“ са използвали най-много процедури по начина на водене и лични обяснения.

Какво е процедура по начина на водене?

Всеки народен представител по всяко време може да отправи процедурен въпрос в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на дебата. Според ПОДНС такива са въпросите, касаещи дневния ред на заседанието. Конструктивен пример са предложенията за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието. Но в ПОДНС са предвидени и въпроси, които се отнасят пряко до начина на водене на заседанието. В такива случаи председателят има право на обяснение до 2 минути. Тоест всеки народен представител може да „убие“ до 4 минути време само като направи забележка на председателя на НС.

Възможна причина за честата употреба на процедурата по начина на водене от депутатите от „Продължаваме промяната“ е председателството на 48-ото НС, което обикновено беше поемано от бившата опозиция: Вежди Рашидов (ГЕРБ-СДС), Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) и Йордан Цонев (ДПС). 

Това става ясно именно от разпределението на депутатите, използвали процедурни хватки в 48-ото НС, като 55% от ПГ на „Продължаваме промяната“, 44% от ПГ на „БСП за България“ и 65% от ПГ на „Демократична България“ са се изказвали по начина на водене.

Третата и последна част от нашето изследване касае съвпадението при гласуванията на парламентарните групи в 48-ото НС.

Методология

В този анализ изчисляваме при какъв процент от гласуванията две парламентарни групи са имали една и съща воля. Волята отчитаме като два вида – положителна и неположителна.

За да обобщим волята на една група, изчисляваме дали 50% + 1 от членовете ѝ са гласували „за“. Тогава отчитаме волята като „положителна“. В противен случай я отчитаме като „неположителна“. Това означава, че две парламентарни групи, при които едната гласува преобладаващо „против“, а другата „въздържал се“, ще бъдат отчетени като съвпадащи.

Най-голямо съвпадение при гласуванията наблюдаваме при ГЕРБ-СДС и ДПС (77%) и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (74%), а най-малко е съвпадението при „Продължаваме промяната“ и ДПС (43%) и „БСП за България“ и „Демократична България“ (47%).

Заключението ни е, че всички парламентарни групи са гласували относително сходно – за разлика от 47-ото НС, когато парламентарните групи се деляха на управляващо мнозинство и опозиция.

Извличане и анализ на данни: Благослав Михайлов
Текст, анализ и визуализация на данни: Здравко Черкезов