Много граждани твърдят, че трябва да съдим нашите представители по делата им, а не по думите им. Едно от основните действия, които извършва един политик е да участва в гласуванията в пленарна зала. Всеки депутат прави избор дали да подкрепи или да не подкрепи дадено решение или законопроект. Този негов избор е това, което води до реални последствия за държавата като цяло.

В настоящия анализ ще разгледаме кои парламентарни групи гласуват заедно, кои депутати често отсъстват от гласувания и доколко депутатите са лоялни на своите групи.

Кои парламентарни групи гласуват заедно?

Измерваме съвпаденията в гласуванията като изчисляваме при какъв процент от гласуванията две парламентарни групи са имали една и съща воля. Волята на всяка група отчитаме като положителна и отрицателна.

За да отчетем волята като положителна, ние проверяваме дали 50%+1 от членовете ѝ са гласували „За“. В противен случай я причисляваме като „Отрицателна“ или „не-ЗА“.

Това означава, че две парламентарни групи, при които едната гласува преобладаващо „против“, а другата като „Въздържал се“, ще бъдат отчетени като такива със съвпадащи воли, тъй като и двете групи са допринесли еднакво към това решението да не бъде прието.

Следващата таблица показва съвпадението в гласуванията на парламентарните групи в 50-ото Народно събрание.

Пълният списък с гласуванията, който използвахме, за да направим тези изчисления, можете да свалите от тук.

Подобно на предишния, и в 50-ия парламент най-високият процент съвпадение е между ГЕРБ-СДС и ДПС, които гласуват заедно в 81% от случаите. Изненадващо след тях са ПП-ДБ и „Величие“ и „БСП за България“ и „Величие“, които гласуват заедно в 79% от случаите.

ИТН и „Възраждане“ са заедно в 78% от гласуванията, а БСП и независимите в 77%. ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, които успяха да сформират редовен кабинет в предишното НС гласуват заедно в 76% от случаите, което е спад с 8% спрямо 49-ото НС.

Впечатление прави, че от Величие гласуват в унисон с почти всички ПГ (без тази на независимите), като над 60% от гласуванията ѝ съвпадат с тези на останалите формации.

Забелязва се, че имаме две фракции в Народното събрание, които често гласуват заедно. Едната от тях е ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, а другата е „Възраждане“ и ИТН. „БСП за България“ се дистанцират от всички парламентарни групи с изключение на независимите, като „Величие“ играят поддържаща роля при различните гласувания.

Кой отсъства, когато трябва да се гласува?

За да измерим кои депутати пропускат най-много гласувания, използвахме данните от системата за гласуване в пленарната зала, която отчита гласовете като „За“, „Против“, „Въздържал се“ и „Негласувал“.

Когато системата отчете „Негласувал“, това означава, че съответният депутат не е натиснал никой бутон преди да изтече времето. Това може да означава, че е отсъствал от заседанието, а може и да означава, че просто не е участвал в гласуването.

Следващите графики измерват колко процента от гласовете на даден депутат са отчетени от системата като „Негласувал“.

За целта на настоящия анализ отчитаме независимите депутати като отделна група. Трябва да отбележим, че в нашите анализи гласовете винаги се причисляват към групата, в която е членувал съответния депутат към онзи момент. Тоест към гласовете на независимите се броят само гласовете, дадени след като съответния депутат е напуснал своята група.

Пълният списък с негласувалите депутати можете да свалите от тук.

Напълно очаквано независимите депутати (които отчитаме като отделна група за целите на настоящия анализ) чиято група се основава основно от отлъчени от ДПС, не участва активно в дейността на Народното събрание. Изненадващо се позиционират „БСП за България“. В нашия анализ за най-разговорливите депутати, левицата се позиционират втори по среден брой изговорени думи на депутат (5406). Въпреки това те се позиционират на същото място и в липса на гласувания.

Корелация, обаче, забелязваме при други партии. Партията на Костадин Костадинов изговаря средно 5987 думи на депутат (най-много), а отсъствията ѝ от пленарната зала са 7% (най-малко). Такава корелация виждаме и при ИТН (3816 думи на депутат, трета позиция по изговорени думи, трета позиция по най-малко отсъствия).

Кои депутати са гласували най-малко?

Използвайки същите данни, можем да направим класация и по отделни личности.

В тези данни виждаме, че от топ 7 негласуващи депутати, 5 са от напусналите ДПС, а другите двама са Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Също е интересно да разгледаме и кой е най-негласуващият от всяка парламентарна група.

В последната графика си проличава една много интересна тенденция. Партийните лидери имат по-голяма склонност да отсъстват от гласувания.

След като разгледахме кои народни представители пропускат да гласуват най-често, преминаваме към въпроса доколко те избират да гласуват заедно със своята група. Тази мярка ние наричаме „партийна дисциплина“.

Средна партийна дисциплина по партия

Партийната дисциплина измерваме като изчисляваме какъв процент от членовете на всяка група избира да гласува с мнозинството на групата.

Волята отново измерваме двоично като „ЗА“ и „не-ЗА“. Тъй като мнозинството винаги по дефиниция е повече от 50%, това означава, че тази мярка може да има стойност между 50% и 100%.

Според тази методика 50% означава, че партията е максимално разединена - половината гласуват по един начин, а другата половина по друг. От друга страна дисциплина от 100% означава, че цялата партия винаги гласува по един начин.

Пълният списък с депутати и тяхната партийна дисциплина можете да свалите от тук.

Най-дисциплинирана група, според тази мярка, се явява „Възраждане“ (95%), следвана от ИТН (86%).

ГЕРБ-СДС са единни в 86% от случаите, ДПС в 83%, а ПП-ДБ в 79%. Разединени остават и „БСП за България“ (78%), а най-недисциплинирани са „Величие“ (61%).

Кои са най-нелоялните депутати?

Тъй като последната мярка е сумарна, а различни депутати може да се цепят по-често или по-рядко от своя колектив, е необходимо да погледнем и кои са най-нелоялните народни представители.

Веднага прави впечатление, че по-нелоялни излизат депутати, които са пропуснали голям процент от гласуванията. Това се получава при ситуации, в които тяхната група гласува със „ЗА“, докато те не са присъствали в залата и тъй като не са гласували заедно с мнозинството на своята група, излиза, че са били нелоялни към нея. Дали е редно да правим такава интерпретация, за момента остава отворен дебат.

Ако погледнем кой е най-нелоялният от всяка парламентарна група, забелязваме интересна тенденция. Това често е партийният лидер, което е своеобразен парадокс, но вероятно се дължи на факта, че лидерите имат по-голяма склонност да пропускат гласувания.

На базата на тези резултати, можем да кажем, че гореописаната методология се нуждае от усъвършенстване в бъдещи анализи.

Заключение

Въпреки, че последният редовен кабинет приключи в 49-ото Народно събрание, виждаме, че бившото парламентарно мнозинство ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС продължават да бъдат заедно в голяма част от гласуванията.

Затвърждава се и тази теза и при „Възраждане“ и ИТН, които увеличават съвместните си гласувания със 7%.

Също интересно наблюдение е, че БСП, макар да са едни от най-разговорливите, не са толкова редовни в пленарната зала, но от друга страна наблюдаваме корелация между присъствието и изговорените думи при „Възраждане“ и ИТН.

И петимата най-негласуващи от независимите народни представители са бивши отцепници от ДПС, докато най-малко отсъствия има при депутатите от „Възраждане“.

Интересен парадокс е, че лидерите на всяка една парламентарна група са сред най-негласуващите от тяхната формация.

Политическото разделение при „БСП за България“, което бе отбелязано с вътрешнопартийни скандали, включително изключването на Корнелия Нинова и раздробяването на коалицията на по-малки фракции, се отразява в съвместното гласуване на парламентарната група (78%), която демонстрира относително ниска партийна дисциплина.

Същото наблюдаваме и при коалицията ПП-ДБ, които преживяха вътрешни премеждия по повод различия в желанието за провеждане на предизборна подготовка за подреждане на листите и са единни в едва 79% от гласуванията си.

„Величие“ остава формацията в 50-ото НС, която действа най-хаотично и некоординирано, като това показва големият брой гласувания на депутатите срещу тяхната ПГ.

При „Възраждане“, ИТН, ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС има корелация между най-негласуващите депутати и най-нелоялните, защото, както отбелязахме, отсъствието от гласуване се счита като „воля-несъгласие“ в метриката, която използваме. Може да заключим, че ТОП 5 в двете категории на тези партии са класирани там, заради отсъствия от пленарната зала. Не такава е ситуацията при останалите ПГ.

Извличане на данни: Благослав Михайлов
Анализ и графики: Любомир Цанев, Благослав Михайлов
Редакция: Благослав Михайлов