Демокрацията е доказано най-добрата форма на управление! Най-проспериращите общества днес, които предоставят най-добрите условия за живот на своите граждани, са същевременно тези, които са възприели най-дълбоко демократичните принципи.

Но това не винаги е било така. В историческа перспектива авторитаризмът е бил нормата, като дори най-демократичните общества днес запазват някои авторитарни аспекти. Никоя държава не е напълно лишена от някакво задкулисие и олигархия.

Защо съществува задкулисие?

Защо авторитарните елементи са толкова трудни за изкореняване и защо демокрацията е толкова трудна за закрепяне? Този въпрос, както и какво можем да направим, ще разгледаме в тази статия.

Ключът се крие в това, че колкото по-голямо става едно общество, толкова по-неефективно става използването на демократични механизми, тъй като обществените въпроси стават прекалено комплексни, а дебатът става прекалено тягостен.

ЧАСТ I: Демокрацията е обмен на информация

Демокрацията изисква двустранна комуникация

Демократичните механизми изискват два вида трансфер на информация, за да функционират:

1. От държавата към гражданите – Какво е състоянието на държавата ни? Какви са проблемите, по които трябва да вземем отношение?
   
2. От гражданите към държавата – В каква посока искаме обществото ни да върви? Какво искаме да се промени? Какъв е нашият глас?
   

В държава с милиони граждани е трудно всеки да разбира от всичко и да дава глас по всичките безброй въпроси, които възникват всекидневно. Затова съвременните демокрации използват представителна форма на управление.

Представителната демокрация е най-доброто досега

Въпреки че представителната демокрация е най-добрата форма на управление, която съществува, тя страда от това, че се получава голяма пропаст между гражданите и техните представители, което позволява на задкулисни интересни да присвояват народния суверенитет.

Дефектите на демокрацията се дължат на лоша информация

Демокрацията е повече от просто една система. Тя е вярата, че всеки гражданин е способен да вземе адекватно решение за себе си. Защо обаче колективните решения, които взимаме понякога, са лоши? Ако следваме двата потока на информация, необходими за съществуването на една демокрация, то възможните проблеми идват от двете посоки на комуникация:

1. Държавата към гражданина – Гражданинът не знае кое решение е в негова полза. Не знае коя партия/кандидат е в плен на задкулисието и коя не е. Дори да се появи напълно чиста партия/кандидат, как бихме могли да знаем дали някой не стои зад нея/него?
2. Гражданинът към държавата – Народната воля не е била измерена достоверно.

Поставено в тези рамки нещата изглеждат много прости. Ако помогнеш на гражданите по-лесно да преценяват кой е в плен на задкулисието, ще взимат по-добри решения и демокрацията ще работи по-добре. Точно с тази част можем да помогнем ние от „Стража“!

Ако пък намериш по-ефективни начини да измерваш какво всъщност мислят и искат гражданите, тогава също ще имаш по-ефективна демокрация. А имайте предвид, че изборите не са нищо по-различно от общонародна анкета, но с по-сериозни последици.

Изборите са начин емпирично да установим народната воля. Оттук следват много въпроси като например защо правим това измерване само в един ден на всеки 4 години? Защо гражданите нямат повече възможности да дават мнението си? Защо доскоро това се случваше изцяло на хартия, когато имаме толкова по-съвършени технически средства?

Тъй като демокрацията винаги е изисквала капацитет за трансфер на информация, тя винаги е зависела от определени технологични развития, за да функционира. Именно затова в миналото не е било възможно да имаме демокрация, каквато имаме днес, а днес тепърва имаме възможностите да създадем демокрацията на бъдещето.

ЧАСТ II: Демокрацията на бъдещето

Демокрацията от историческа перспектива изглежда някак неестествена. Хилядолетия наред човешкото общество се е основавало на власт и подчинение, защото само така е можело големи групи от хора да бъдат организирани, за да градят цивилизация.

Но авторитарното управление не е историческа неизбежност и демокрацията не е просто куриоз. Тя е естественият резултат на определени културни, демографски и технологични развития.

Печатната преса, радиото, телевизията са все открития, които са трансформирали човешките общества и без които съвременните демокрации не биха могли дори да се зародят. Но значимостта на тези открития бледнее пред тази на най-трансформативната технология – интернетът.

Авторитаризмът е стандарт в историята

 Хилядолетия наред човек се е подчинявал, без право на възражение, без да дава мнение за посоката, в която иска да върви неговото общество. Тези решения са се взимали от изключително малоброен елит, чиято единствена ценност е властта, а единствената посока, към която гледат, е към повече власт.

Върнете се в която и да е друга епоха от времето и кажете на някой потиснат крепостник, роб или слуга, че в бъдещето милиони (понякога стотици милиони) хора ще могат заедно да избират кой да води нацията и всеки ще има равно право на глас. Дори бедните, безимотните! Дори жените! Никой няма да ви повярва, ще ви помислят за луд, за болен мечтател.

Няма да ви повярват дори в древна Атина, нито в Рим по време на Републиката, нито дори в която и да е западна държава през 19-и век и началото на 20-и, защото дори в тези общества, където гражданите са имали право на глас, то е било резервирано (или силно наклонено в полза на) само за богати мъже.

А дали вие днес ще повярвате на човек от бъдещето, който ви разказва за демокрацията, която ще имаме тогава?

Демокрацията някога е била утопия

Ако съдим по първите ~5000 години от човешката история, от зората на цивилизацията до епохата на Просвещението, то демокрацията би изглеждала като една абсурдна идея, една утопична мечта, един провален експеримент, който временно се е закрепял тук-таме, но неизбежно се е връщал обратно към деспотизъм или олигархия – естественото състояние на човечеството.

Но въпреки това, ето ни тук, в една демократична България, в един демократичен Европейски съюз. Днес огромното благоденствие на свободните общества трудно може да бъде отречено. Дори тоталитарните движения от 20-и век – фашизмът и комунизмът, се оказаха от грешната страна на историята.

Демокрацията се нуждае от условия, най-вече технологични

Невероятното технологично развитие през последните 200 години събра хората в градовете, индустриализацията увеличи многократно богатството на обществото. Невиждано досега развитие на технологиите, особено в областта на транспорта и комуникацията, позволи на гражданите да надигнат глава и да извоюват за себе си някакви демократични права. Огромното богатство на свободните общества им позволи да победят фашизма и комунизма, доказвайки че демокрацията, човешките права и свободата на едно общество са сили, а не слабости.

Но въпреки това, онези елементи на деспотизма и олигархията все още съществуват в съвременното общество. Защото всеобщото избирателно право само по себе си не прави демокрацията. Демокрацията е едно много скъпо, но крехко цвете, което трябва да бъде гледано с много грижа и любов, за да процъфти.

Демокрацията тепърва ще процъфтява чрез интернета

Да, съвременната демократична система не е съвършена, още по-малко българската. Но това е само началото. 20-и век показа, че демокрацията работи, като я изправи срещу най-големите тоталитарни кошмари. Но 21-ви век окончателно ще докаже, че мястото на властта е в ръцете на гражданина.

И това е защото 21-ви век има едно скрито оръжие – интернетът, който предстои да размести пластовете на обществото така , както печатната преса е запалила Европа в миналото.

Защото демокрацията освен от съответните идеи и култура се нуждае и от чисто технически средства, за да работи.

Изборният процес е много остарял

Днес имаме избори, чрез които установяваме народната воля. Но това се случва веднъж на няколко години (е... 2021 е различна), след което се връщаме към обичайното ни ежедневие, в което никой не се интересува от мнението ни.

Този толкова тромав процес е остатък от една отминала епоха, когато технологиите само това са позволявали. И точно защото е толкова тромав, точно защото трансферът на информация между гражданите и техните представители е толкова неефективен, неточен и манипулируем, точно затова дълбоката държава и олигархията успяват да си присвояват народния суверенитет.

Гражданско участие чрез технологии

Тези технологии отварят вратата към невиждани досега възможности за гражданско участие в епохата на социалните мрежи, в която всеки може да изрази мнението пред милиони други хора за части от секундата.

Някой ден може би ще живеем в общество, в което упражняването на гражданския ни суверенитет ще бъде толкова неразделна част от нашето ежедневие, колкото днес е висенето в социалните мрежи.

Затова сме тук

Затова създадохме Фондация „Стража“. Ние искаме да използваме компютърни технологии, за да култивираме повече гражданско участие, да помогнем на представителите да бъдат по-осъзнати и да поставим началото на нещо голямо, което да превъзмогне обичайните колебания на политическата сцена и да се превърне в неразделна част от българската политическа култура.

Заедно с вас, ние можем да помогнем да разцъфти онова полуувехнало цвете, което е нашата българска демокрация!

ЧАСТ III: Демокрацията не е само лозунг

Демокрацията е повече от предизборен лозунг, който партиите използват, за да получат гласа ви. Демокрацията е повече от абстрактен идеал, в който всеки вярва на теория, но към който никой не се придържа на практика. Демокрацията е цел и посока, към която едно общество трябва да се стреми, ако желае да просперира.

Демокрацията работи, но тя работи, когато процесите в законодателната дейност са прозрачни, политиците са отговорни за действията си, общественото мнение е формирано на база факти и действия, а гражданското общество участва активно в политическия живот. 

За тази цел създадохме платформата strazha.bg . Защото вярваме в ролята на информирания избор. Защото вярваме в нуждата от прозрачност при взимане на законодателни решения. Защото вярваме, че политическите партии и политиците трябва да са отговорни пред обществото за действията си, а обществото трябва да е стражар на действията на политиците в парламента.

Кои сме ние ?

Ние сме група идеалисти, които вярваме в информирания избор, в прозрачността при взимането на законодателни решения и пряката отговорност на политиците за действията си като народни представители. Вярваме, че чрез прозрачността и по-голямата гражданска активност относно парламентарните процеси можем да създадем един по-устойчив и справедлив демократичен модел, в който всеки глас да има еднаква тежест и всяко мнение да бъде взимано под внимание.

Какво правим ?

Чрез платформата strazha.bg даваме възможност на гражданите да следят настоящата и изминалата парламентарна дейност. Чрез различните ни модули може да бъде открита нужната информация, която да даде възможност на потребителите да си създадат информирано мнение  относно дейността на:

1. Народното събрание;
   
2. Парламентарните групи;
   
3. Народните представители в лично качество.

Защо го правим ?

Заели сме се с тази задача, защото вярваме, че демокрацията е повече от повтарящ се кръг от избори. Защото вярваме, че демокрацията е един постоянен процес на взимане на решения, който изисква едно активно гражданско общество, което да е пазител на демократичните ценности. Едно общество би било пазител на демократичните ценности, ако изисква отчетност от своите избраници за техните действия  в парламента. За да може обаче един гражданин и обществото като цяло да изискват отчетност, те трябва да бъдат информирани относно действията на своите избраници.  

Формирането на мнение и информиран избор трябва да се осъществява на база:

1. Факти относно парламентарната дейност на политическите сили и народните представители;
2. Обективна информация, а не вятърничави твърдения;
3. Взети решения в Народното събрание, а не дадени обещания в предизборна кампания.

Какво целим ?

Дългосрочната ни цел е да спомогнем във формирането на политическа и гражданска култура в обществото, така че да може да се гарантира съществуването на демократичната система дори и във времена на несигурност. За да може това да се случи, трябват следните предпоставки:

1. Прозрачност в законодателната дейност;
2. Информираност на гражданите относно парламентарната дейност;
3. Обогатяване на политическата култура в обществото;
4. Възможност за информиран избор и информирано мнение;
5. Отчетливост на народните представители пред гражданите;
6. Диалог между граждани и народни представители.

Как ще го постигнем?

За да може да осъществим целите си, първо трябва да предоставим основният ресурс, чрез който бихме могли да осъществим един по-устойчив, по-справедлив и по-демократичен строй. А основният ресурс е именно лесно смилаемата, достъпна и обективна информация, чрез която всеки гражданин може да формира свое  мнение, базирано на факти и събития, а не на внушения, лъжи и спекулации.

Част от тази нужна информация ние предоставяме чрез платформата strazha.bg. 

Демокрацията не е просто лозунг! Бъди на #strazha!

Автори: Благослав Михайлов и Фридрих-Димитър Крепиев
Редактор: Здравко Черкезов