Анализ: Процедурните хватки, които "губят" времето на Народното събрание

5-ти април 2022

Какви техники за бавене на законодателния процес са се използвали в първите 3 месеца от 44-тото и от 47-ото НС?

Фондация „Стража“

Има две представи за пленарните заседания на Народното събрание (НС) – идеалистична и цинична. Първата обрисува народните представители като „слуги на народа“, които смислено обсъждат дневния ред по същество и будно следят за ефективното протичане на заседанието. Втората пък ги обрисува като егоистични агенти, които при несъответствие на дневния ред с партийния интерес саботират заседанието с процедурни хватки.

Истината е някъде по средата и до голяма степен зависи от това дали народният представител е част от управляващото мнозинство или от опозицията, както ще разберем от следното ни кратко изследване.

Влизайки в изследването, си зададохме въпроса:

Ползват ли народните представители процедурни хватки, за да бавят законодателния процес?

За целта решихме да сравним поведението на управляващи и опозиция в последния парламент, изкарал пълен мандат – 44-тото НС, с поведението им в сегашния – 47-ото НС. Анализът обхваща само първите 13 седмици. Сравнението е полезно, защото парламентарните групи на ГЕРБ и на БСП влизат и в двете роли – управляващи и опозиция.  

Само за 13 седмици 47-ото НС е навъртяло 231 часа и 53 минути в пленарната зала, което е с 87 часа и 49 минути повече от 44-тото НС за същия период от време. Разликата се дължи на няколкото маратонски заседания, в които на дневен ред е било обсъждането и гласуването на Бюджет 2022. Най-дългото от тях бе на 23 срещу 24 февруари и продължи повече от 20 часа.

Продължителността на заседанията съвсем очаквано е пропорционална на обема парламентарна реч, като в 44-тото НС са изговорени общо 840 139 думи – с 53% по-малко от 47-ото НС (1 287 079 думи). По-съществена е разликата при народните представители, които в 47-ото НС са изговорили с 70% повече думи от колегите им в 44-тото НС.

Първото ни заключение е, че опозицията има склонността да говори повече от управляващото мнозинство. Народните представители от „БСП за България“ в 44-тото НС са изговорили с 37% повече думи от колегите им в парламентарните групи на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.

Същото, но в по-голяма степен, наблюдаваме и в 47-ото НС, където депутатите от ГЕРБ-СДС са изговорили с 47% повече думи от колегите им в парламентарните групи на „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Включвайки опозиционно настроените ДПС и „Възраждане“ в това сравнение, разликата в изговорените думи скача до 140% повече в полза на опозицията!

Съвсем очаквано най-активните народни представители са от опозицията. В класацията обаче прави впечатление отсъствието на депутати от най-голямата ПГ в 47-ото НС – „Продължаваме промяната“, като това до голяма степен се дължи на тяхната младост и неопитност.

Любопитен факт е и че над 1/4 от цялата парламентарна реч е изговорена от едва 10 народни представители (4% от Народното събрание).

44НС 47НС
Брой Размер Брой Размер
Процедури по начина на водене 80 14 195 думи 328 67 340 думи
Лични обяснения 37 7 436 думи 26 5 788 думи
Декларации от името на ПГ 40 31 180 думи 51 29 774 думи
Почивки по искане на ПГ 1 15 мин 32 10 часа 0 мин

Стигаме до съществената част от нашето изследване, в което горната таблица е от ключово значение. На пръв прочит, бие на очи четворното увеличение на броя процедури по начина на водене.

Какво е процедура по начина на водене?

Всеки народен представител по всяко време може да отправи процедурен въпрос в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на дебата. Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) такива са въпросите, касаещи дневния ред на заседанието. Конструктивен пример са предложенията за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието.

Но в ПОДНС са предвидени и въпроси, които се отнасят пряко до начина на водене на заседанието. В такива случаи председателят има право на обяснение до 2 минути. Тоест всеки народен представител може да „убие“ до 4 минути време само като направи забележка на председателя на НС.

Неслучайно опозицията и в 44-тото („БСП за България“), и в 47-ото НС (ГЕРБ-СДС) е първенец по брой процедури по начина на водене.

Именно в следната графика намираме най-важното заключение на това изследване – стратегията на опозицията е да се използват колкото се може повече процедури по начина на водене, декларации* и почивки**.

Това става явно от разпределението на депутатите, използвали процедурни хватки в 47-ото НС, като 58% от ПГ на ГЕРБ-СДС, 50% от ПГ на ДПС и 62% от ПГ на „Възраждане“ са се изказвали по начина на водене. Броят на личните обяснения, декларации и почивки по искане на ПГ на опозицията също е по-голям от съответния брой на управляващото мнозинство.

Важно уточнение е, че всички тези „хватки“ са използвани съобразно ПОДНС и изследването на „Стража“ не дава оценка на употребата им. Напротив, само излагаме кой колко се ползва от тях в 44-тото НС и сегашното 47-о НС.


*Веднъж на заседание всяка парламентарна група може да вземе думата за декларации до 10 минути по въпроси извън обсъждания дневен ред. 

**Веднъж на заседание всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути.

Извличане, анализ и визуализиране на данни: Благослав Михайлов
Подготвил доклада: Здравко Черкезов




Благодаря, че прочетохте!

Тази платформа не е изградена със средства от държавата, Европейския съюз или чуждестранни фондации. Тя е изградена с много любов, но и с безбройни часове неплатен програмистки труд. Ако подкрепяте нашата визия и искате да просъществуваме, можете да ни или подпомогнете финансово, или като разпространявате идеята.

Подкрепете ни