Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Питал съм се защо парламентът често пъти изглежда смешен в очите на хората и си отговарям, че една от възможните причини винаги е свързана с нашата растяща склонност да се занимаваме със себе си. Повече от странно е, че с огромна охота изразяваме своята готовност и се каним да следим онова, което правят служителите и труженичките от гардероба, от бюфета, от цялата администрация, от гаража, вместо онова, за което наистина сме избрани. Повече от странно е, че вместо да изпитваме нарастващо желание да контролираме изпълнителната власт, ние се каним да следим онова, което върши собствената ни администрация.

(съкратени 2 абзаца)

Изказване #120 от заседание на 18.08.2005

А марионетка?

Изказване #31 от заседание на 16.08.2005

Уважаеми господин председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам днешното заседание да се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.

Изказване #3 от заседание на 16.08.2005

Нека оставим на председателя да прецени.

(съкратен 1 абзац)

Изказване #205 от заседание на 11.08.2005

Аз не се намесих в предишния спор, защото той беше достатъчно безсмислен ­ по отношение на модалния глагол “може”, тъй като и преди, и сега се натъкваме на една ситуация, която подлежи на доказване. Повече от ясно е, че дали един народен представител е оскърбил Народното събрание или държавния глава, е въпрос, който не може да бъде решен току-така. Ето защо, давайки правото на преценка на председателя, ние трябва да изпишем модалния глагол “може”, тъй като в противен случай стигаме за процедура, в която това трябва да се доказва. И по какъв начин? За Вас едни думи могат да бъдат тълкувани като оскърбление, за други ­ не. В нашата житейска практика това се доказва при дълга съдебна процедура.

(съкратени 2 абзаца)

Изказване #203 от заседание на 11.08.2005