Благодаря, госпожо Председател.

(съкратени 6 абзаца)

Изказване #271 от заседание на 29.05.2025

Благодаря, госпожо Председател.

(съкратени 7 абзаца)

Изказване #64 от заседание на 28.05.2025

Уважаеми колега Рашев, абсолютно съм съгласна с Вас – точно така гласи Законът. Правилно, добре сте го разбрали, много добре сте го изтълкували.

(съкратени 4 абзаца)

Изказване #198 от заседание на 08.05.2025

Уважаеми колеги, днес трябва да правим много разумни избори, защото Националното бюро за контрол на СРС-тата е една институция, която показва демокрацията в държавата, която трябва да е на нивото, на което българските граждани да имат доверие. Това не се случва към днешна дата, защото досега действащото Национално бюро за контрол на СРС-тата, визирам членовете – не оправдаха доверието на българските граждани, изцяло на българския народ. Защо? Защото, цитирам по памет – чл. 34ж от Закона за СРС-тата дава възможност на българските граждани да подадат молба, за да се провери дали спрямо тях са използвани СРС-та в насока незаконосъобразност, но във втората алинея на тази точка се казва, че просто службата – Националното бюро, няма да отговори, ако се опасява от три изброени условия. Също както колегата – двамата колеги по-точно, също подадох молба като обикновен гражданин, защото няма текст в Закона за СРС-тата, който трябва да дава някакви други насоки във връзка с Решението на Конституционния съд относно лица с имунитет и с по-особен статут, да ми бъде отговорено дали спрямо мен са използвани СРС-та, тъй като имам данни, че такива са използвани по време на изборите, и дори към момента като депутат не зная дали са приключили, което е абсолютно незаконосъобразно. Такъв отговор чакам от повече от половин година. Така че считам, че съставът на Националното бюро към днешна дата не работи законосъобразно, не оправдаха интересите на българските граждани. Тогава се пита защо ни е такова национално бюро. Може би донякъде вината е наша, защото трябва до променим в Закона за СРС-тата някои текстове, които да съответстват на новото време и на новите решения на Конституционния съд, за да може все пак българските граждани и лица с имунитети да получават отговори, независимо какви са те, а не както досега членовете на Националното бюро да остават в едно дълбоко, гробно мълчание, защото не знаят какво да отговорят при установяване наистина на незаконосъобразно използване на такива СРС-та. Не съм съгласна с колегата Рашев, че когато някой сподели, че е подал молба към Националното бюро, това е оперативна информация, която е незаконно да се изнася. Напротив – всеки гражданин има право според неговото мнение и желание да сподели част от личния си живот.

(съкратен 1 абзац)

Изказване #192 от заседание на 08.05.2025

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този закон, който следва да приемем, считаме, че трябва да го гледаме не от ъгъла как родителите могат да уредят взаимоотношенията си по отношение на детето си по най-лесния начин или изцяло, спазвайки права на равнопоставеност. Да, трябва да има такива – задължително, но този закон считаме, че следва да бъде приет от призмата и от ъгъла на това как ще се защитят интересите на децата при едни отношения между родители, които безвъзвратно вече са влошени, поради което те не живеят съвместно. Децата са най-потърпевши в тези случаи. Отношенията рефлектират, разбира се, върху тях, на първо място. Те не могат да ги разберат, защото в тяхната психика всеки един от родителите е равнопоставен и достоен. Съдът, когато разглежда към настоящия момент исковите производства относно решаване на правата, които се дават на единия или другия родител за отглеждане на детето, е по-скоро, бих казала, изчерпвайки задължителните точки, които са залегнали като основание да постанови решението в настоящото законодателство. Ако дадем възможност на съда да започне процедурата в искова молба, която предлага още в самото начало споделено родителство, това ще даде възможност на съда да изследва по-дълбоко начина, по който родителите могат да упражняват самите тези права и да покажат, че в конкретния момент, всеки ден, те могат да полагат от толкова до толкова часа грижа за това дете и по какъв начин те ще го възпитават в този промеждутък от време, тъй като родителите следва и да работят.

(съкратени 4 абзаца)

Изказване #90 от заседание на 10.04.2025