При удължаване на срока с три години, става въпрос вече за три хиляди души миньори, което представлява 10 процента от миньорското съсловие, отделени от него изкуствено, единствено по фактора възраст – навършена 45-годишна възраст. Извинявайте, аз питам Народното събрание какво ще стане с останалите 27 хиляди души след 2007 г.? Те не работят ли при същите тежки условия? Ами, тогава госпожа Масларова ще се окаже права да иска удължаване с пет, десет и петнадесет години. По-голям популизъм, здраве му кажи!

(съкратени 4 абзаца)

Изказване #81 от заседание на 21.04.2005

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки дискусията до този момент, още повече се убеждавам, че днес въпросът не е с колко години да бъде удължен срокът, определен от § 4, ал. 3. Днес въпросът пред Народното събрание е друг: дали съществува опасност социалната солидарност да се превърне в социална принуда към всички осигурени лица? Това е големият въпрос, който трябва да дискутира Народното събрание. С други думи, днес въпросът, който трябва да дискутираме, е за социалната справедливост, дами и господа. Според мен, едно решение на Народното събрание може да бъде справедливо единствено, ако не навлиза в кръга на правните интереси на другите хора. Поставеният въпрос: след като има 2006 г., защо да не е 2007 г.? – е не само несериозен. Той е неоснователно поставен, некоректно поставен, защото е въпрос, който засяга всички осигурени лица. При продължаване на срока с две години ние наистина решаваме един социален проблем с ясната мотивация, че не е завършила структурната реформа. Да не говоря повече по този въпрос – достатъчно казах и аз на първо четене, достатъчно се каза и преди малко. Неслучайно Министерството на труда и социалната политика, както и Националният осигурителен институт са подкрепили предложението за удължаване на срока за две години. Колкото и да обичам миньорите, при всички прилагателни, бъдете сигурни, че мога да прибавя много повече прилагателни и от госпожа Масларова, и от преждеговорившите, но при увеличаване на срока с три години вече се получава проблем на самата осигурителна система, защото засяга всички осигурени лица, защото външни, дори лични фактори започват да влияят върху системата. Факторът за структурната реформа във въгледобива към 2007 г. е повече от предполагаем. Вече не съществува императивът, който съществува в момента тази реформа да завърши през 2006 г. Ако срокът се удължи до 2006 г., ще бъде решен проблемът на около 1400 души, което представлява почти 4,5 процента от миньорското съсловие и ще струва на Националния осигурителен институт 4 млн. 800 хил.лв.

Изказване #79 от заседание на 21.04.2005

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Както вече стана ясно, след 31 декември 2004 г. престана на действа § 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, с други думи лицата, които са навършили 45-годишна възраст и имат осигурителен стаж, равен на 90 точки, тоест 15 г. трудов стаж под земята, вече ще се пенсионират при условията на § 4, ал. 2 или чл. 104, ал. 3, или с други думи, на 52-годишна възраст. По този начин се създава една неравнопоставеност между лицата, които работят при едни и същи условия. Едни вече са ползвали правото по § 4, ал. 3, други след 1 януари не могат да ползват тези права през настоящата година.

(съкратени 15 абзаца)

Изказване #13 от заседание на 22.03.2005

Да ви призная, дами и господа, не очаквах, че мои приятели и колеги ще се включат в хора на отрицанието.

(съкратени 5 абзаца)

Изказване #140 от заседание на 23.02.2005

Значи е имало успех!

Изказване #129 от заседание на 23.02.2005