Ахмед Доган

Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, Ваши превъзходителства, уважаеми колеги народни представители! Има няколко събития, които се случват за първи път от началото на прехода към демокрация и пазарна икономика в България. Няма никакво съмнение, че като прецеденти в най-новата ни история тези събития могат да се определят и като принос към общоевропейската история на страните, които се намират в преход.

На първо място това е участието на Негово Величество Симеон Сакскобургготски в реалната политика. Очакванията на обществото и на целия политически елит на страната, както и на външния свят, е формулата царят-премиер да се отрази положително върху имиджа и инвестиционния рейтинг на страната. От гледна точка на реалната политика хармонизирането на очакванията на избирателите и на света с прагматичните принципи в политиката ще си проличи в рамките на една година. В конкретен план това означава правителството и подкрепящото го парламентарно мнозинство да направят всичко възможно България да бъде поканена за член на НАТО още през 2002 г. (Ръкопляскания от НДСВ.)

В същото време тази положителна даденост трябва да се преобразува в създаването на атрактивни условия за нова инвестиционна политика в страната. Създаването на подходяща инвестиционна среда е комплексен и многофакторен процес, но именно с отчитането на вътрешните и външните условия имаме основание да се надяваме за удвояване, дори за утрояване на преките инвестиции за следващите четири години. Това означава създаване на общополитически, законодателни и административни условия за милиард и половина - два милиарда долара инвестиции годишно в страната. В контекста на определението за националните икономически приоритети като телекомуникационните и високите технологии, енергетиката, туризма, селското стопанство и транспорта тази цел се превърна в национална кауза, за постигането на която е необходимо еднакво отговорно да работят и управляващи, и опозиция.

Втората основна новост в политическия ни живот е свързана с новото коалиционно мислене и най-вече с принципите за правене на коалиционна политика след последните парламентарни избори. Пред нас, имам предвид като проект, е правителство, съставено от утвърдени експерти с политическо, административно и бизнес- мислене и култура. В определен смисъл това по дефиниция е надпартиен кабинет, който е такъв по силата на общото разбиране на националните интереси и на националните приоритети в контекста на евроинтеграцията и на предстоящото ни включване в НАТО. Националните ни интереси са новото поле за постигането на национално съгласие по основните национални приоритети. Това е изключително важно, защото, за да се утвърди България като генератор на политическа и икономическа стабилност на Балканите, българският парламент трябва да заработи на консенсусна основа, а правителството трябва да се превърне в национален инструмент за постигане на националните приоритети и за превръщането на България в модерна европейска държава.

Третата политическа иновация е свързана с прякото участие на Движението за права и свободи в изпълнителната власт и поемането на конкретна политическа отговорност за управлението на страната. Безспорно е, че този политически акт говори за зрелостта на политическите ценности и принципи в страната. В условията на балканските политически реалности политическа отговорност може да поеме само легитимна и утвърдена политическа сила с ясна визия за своята политическа идентичност и за своите цели в рамките на общоевропейските интеграционни процеси. Всякакви опити за дублиране, елиминиране и манипулиране в тази деликатна област на междуетнически взаимоотношения в най-добрия случай завършва с тъжната констатация, че хората, които са я провокирали или правили, не са били в час по национална политика, какъвто например е случаят с бившите управляващи.

В този ред на мисли искам категорично да потвърдя готовността на Движението за права и свободи да поеме своя дял от политическата отговорност на управляващото парламентарно мнозинство за управлението на страната.

Четвъртата характерна особеност на Тридесет и деветото обикновено Народно събрание и на коалиционното правителство, което то ще излъчи след час, е наличието на лява и дясна опозиция като потенциални контрапунктове на политиката на правителството, от една страна, и на законодателната програма на управляващото мнозинство в парламента, от друга страна. Политическата конфигурация на парламентарното пространство с управляващо мнозинство и с лява и дясна опозиция в определен смисъл е предимство независимо от това, че една част от опозицията ще се появи като конструктивна, а друга като деструктивна сила. Защото тази трикомпонентна структура на парламентарното пространство може да се превърне в идеално политическо условие за диференциран подход както към законодателните, така и към управленските проблеми на държавата. Нещо повече, наличието на лява и дясна опозиция може да се превърне в генератор на положително ускорение в изпълнението на правителствената програма за бърз икономически растеж и за увеличаване на доходите на населението.

Уважаеми дами и господа, за нас е особено важно да подчертаем, че очакванията на управляващото мнозинство са свързани с необходимостта от нов тип парламентарен и политически диалог между управляващи и опозиция не на базата на задължителното и самоцелно противопоставяне, а на основата на взаимно допълване, мотивиране и стимулиране за постигането на националните приоритети в контекста на евроинтеграционните процеси.

Ние призоваваме опозицията в името на националната кауза да превърне парламента в арена на състезателност, а не в терен на инерциална партийна конфронтация. Крайният резултат от това предизвикателство ще бъде и директният отговор на вота на българския избирател.

Пожелавам на министър-председателя на България и на целия Министерски съвет да отговорят по достоен начин на избора и предизвикателството на българския избирател! На добър път, уважаеми дами и господа! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС, НДСВ и БСП.)