Бриго Аспарухов

Господин председател, уважаеми дами и господа, колеги! Аз искам да подкрепя предложението на моя колега Тодор Бояджиев и ви моля да бъдете особено внимателни в аргументите.

Всички знаем колко е чувствително през последните години на прехода нашето общество по дейността на специалните служби и в частност на разузнаване и контраразузнаване. Вие си спомняте колко много емоции предизвикаха тези две институции.

Погледнете как е формулирана Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. В отбраната е Закона за отбраната и Въоръжените сили. По този закон са три служби - това е "Военна информация" или бившето военно разузнаване и настоящото военно разузнаване (старото име РУМНО); това е Националната разузнавателна служба и това е служба "Сигурност, военна полиция и военно контраразузнаване". Ако първите две служби условно ги наречем външни или се отнасят към външната сигурност, то третата служба - "Военно контраразузнаване", е служба с чисто вътрешни функции. В обществения ред комисията има вече пет служби. Ако приемем, че терминът "вътрешна сигурност" е правилен, то към него се отнасят Националната служба за сигурност и Националната служба за борба с организираната престъпност, докато към обществения ред са останалите служби от МВР - Национална полиция, Противопожарна охрана, Гранична полиция, Специализиран отряд за борба с тероризма и т.н. Виждате, че ако контролът върху служба "Военна информация", Национална разузнавателна служба и Военно контраразузнаване се осъществява в първата комисия - по външна политика и отбрана, то останалите служби, като контрол, би следвало да се отнесат към втората комисия.

Обръщам ви внимание на следното. Националната разузнавателна служба винаги е била без контрол. Това го казвам най-отговорно като човек, който е заемал поста директор на тази служба шест години. Контролът е осъществяван само чрез собствената воля на директора. Тоест, когато Комисията по национална сигурност е викала директора, аз винаги съм се явявал. Но това не беше задължително. Спомням си от практиката на предишния парламент, че въпроси за националната разузнавателна служба са поставяни, но тогавашният председател на парламента господин Соколов отклоняваше даването на отговори със следния аргумент: тази служба е към президента на Републиката. Той не подлежи на парламентарен контрол. Ерго, не допуска въпрос за националната разузнавателна служба в българския парламент. Виждате колко недопустимо е това.

Второ. Ако вървим към Европа, господин Абаджиев, то точно Европа ни задължава да отговорим на обществената нагласа и потребност да бъде осъществяван парламентарно-граждански контрол върху дейността на тези две институции. Знаете какво напрежение предизвикаха случаите с Националната служба за сигурност - изгонването на Чорни и на други чужди граждани от България. Отговор не се получи. Припомням ви и едно писание през последния месец във в. "Монитор", че Националната разузнавателна служба е изнесла 40 млн. долара и те са откраднати, изчезнали и се губят някъде в Турция. Кой може да отговори на този въпрос, ако не такава специализирана комисия?

Затова, господин председател, предлагам в българския парламент да се създаде постоянно действаща подкомисия за контрол на разузнавателните и контраразузнавателните служби. В чл. 17, ал. 1 - "Народното събрание избира от своя състав постоянни комисии, подкомисии и временни комисии".

Комисията по външна политика, отбрана и сигурност да придобие следния вид: "Комисия по външна политика, отбрана и сигурност"; подкомисия за контрол върху дейността на разузнавателните и контраразузнавателните служби.

И предлагам да се създаде ал. 3:

"(3) Подкомисията за контрол върху дейността на разузнавателните и контраразузнавателните служби се състои от по един представител на парламентарна група. Към подкомисията се кооптира по един експерт, посочен от всяка парламентарна група, непарламентарист."

По този начин, уважаеми дами и господа, ще бъде задоволена тази потребност да се осъществява граждански парламентарен контрол върху дейността на тези служби. Благодаря за вниманието.