Георги Първанов

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата преди всичко, за да изразя своята дълбока благодарност към пожеланията, отправени от колегите - ръководители или представители на отделните парламентарни групи, не за да произнеса своята програмна президентска реч. Това ще направя при встъпването ми в длъжност.

Преди всичко искам да подчертая още веднъж, че приключилите преди броени дни президентски избори още веднъж потвърдиха необратимостта на демократичния процес в България. Българският гласоподавател, независимо от неговото социално положение, независимо от неговия етнос и религия, демонстрира една зряла, изградена политическа избирателна култура. И ние сме изключително доволни от това.

Искам още веднъж от тази най-висока трибуна да благодаря на всички онези институции и органи, които бяха ангажирани и които допринесоха за безупречното провеждане на кампанията и на самите избори, разбира се, преди всичко на българския парламент и на народните представители, на Министерския съвет, на областните и общинските администрации, на Централната избирателна комисия, на секционните и районните избирателни комисии, на стотиците и хилядите наблюдатели, на МВР, чиито органи допринесоха много за провеждането на изборната кампания.

Пред нас, уважаеми госпожи и господа, стои голямата задача да реабилитираме заедно държавата, ако щете, да реабилитираме българската политика в очите на българските граждани. Това предполага преди всичко едни добре работещи, силни и взаимодействащи си български институции. Вие знаете добре и аз благодаря, че някои от вас го посочиха в своите изказвания - целият ми политически път е бил свързан с разбирането за необходимостта от управление чрез максимално съгласие като формула за успеха на българските институции. Искам пред вас, пред българския народ категорично да потвърдя, че и като държавен глава това ще бъде моето основно верую, защото за мен това е ключът към политическата стабилност в страната.

Силни, добре балансирани, взаимодействащи си институции - това наистина е повече от задължително условие в нашата работа. Това предполага, на първо място, президентът да уважава българския парламент като ключовия фактор не само заради конституционната страна и разбиране за парламентарния характер на държавното ни устройство. Това предполага отношенията между президент и парламент да не се изчерпват само с упражняването и евентуалното обясняване на отлагателното вето. Това предполага и това налага тези отношения да се концентрират и на работно равнище на етапа на изработването на законите, на етапа на формирането на политиката.

На следващо място, ние, политиците, които сме ангажирани в българските институции, сме задължени да реализираме дългоочакваната, мотивирана на два последователни избора, воля на българския народ за промяна. Но с ясното съзнание за необходимостта от последователност и приемственост тогава, когато става дума за националните приоритети, в това число и най-вече по голямата тема за нашата евроатлантическа ориентация. Аз наистина се блазня от мисълта, че всички ние заедно в близките пет години можем да дадем своя решаващ принос за това в рамките на този мандат България да бъде член и на НАТО, и на Европейския съюз. (Ръкопляскания.)

И най-сетне, уважаеми госпожи и господа, трябва да ни е ясно, че от нас, от представителите на българската политика в институциите, от българските държавници се изисква най-сетне да поставим проблемите на обикновените хора в дневния ред на българските институции. Тоест да се обърнем с лице към проблемите на тези хора. А това предполага, на първо място, и президент, и парламент, и правителство да дадат своя важен, да не кажа решаващ принос за това особено социално слабите да могат да преживеят тежката зима, която ни предстои. И най-сетне да поработим за това и на българската улица да изгрее слънце. Най-сетне, след тежката изнорителна 12-годишна политическа зима да дойде българската политическа пролет. (Ръкопляскания.)

Тези дни бях на форума на Социалистическия интернационал. Там още веднъж беше потвърдена волята на всички международни фактори за изграждането на един общ международен фронт срещу бедността, срещу корупцията, срещу другите предизвикателства пред световното общество. И тъкмо заради това и не само заради това аз се обръщам към всички вас, към народните представители, към българските полици и държавници - нека да си подадем ръка, независимо от това кой къде е стоял, кой кого е подкрепял на последните и на предишните избори, за изграждането на българския фронт срещу бедността, срещу корупцията, срещу тероризма и срещу всички тези предизвикателства. (Ръкопляскания.)

И съвсем накрая бих искал, разбира се, да благодаря на всички колеги народни представители от този парламент, и от предишните народни събрания за добрата ни работа, за нашето взаимодействие и да пожелая успешна работа на Тридесет и деветото Народно събрание за по-доброто бъдеще на България, на всеки български гражданин. Благодаря ви. На добър час! (Бурни и продължителни ръкопляскания. Господин Георги Първанов поздравява ръководителите и членове на парламентарни групи. Депутатите стават прави.)