Георги Първанов

Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми господин председател на Конституционния съд, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи съотечественици!

Днешната церемония твърде много напомня клетвата на първия български държавен глава след Освобождението. Тогава княз Александър I Батенберг, когато целува кръста и Евангелието, също се заклева в Конституцията и законите на Княжеството и обявява намерението си във всички свои мероприятия да има предвид само ползата и благото на страната.

Припомням този сходен момент във вековната история на българската държавност, за да подчертая, че ние трябва да пазим и помним корените си, че трябва да възродим, да обогатим и пренесем народностните традиции и в новия век през всичките перипетии на времето.

Да помним, че личностите и партиите се сменят, отиват си, България остава. Нека бъдем, и сигурно ще бъдем истински европейски граждани, само когато бъдем истински българи. (Ръкопляскания.)

Аз вярвам, че ние ще бъдем неразривна част от единна Европа, която няма да отрицава националното, а модерно ще утвърждава богатата национална култура, история, идентичност на всеки народ.

Аз дълбоко осъзнавам огромния граждански, политически и морален смисъл на клетвата пред Конституцията на Република България, която днес произнасяме. С тази клетва аз поемам своята отговорност пред и за отечеството, за всички български граждани, независимо от техния вот преди два месеца.

Моята клетва е в името на националното помирение и съгласието - помирение, при което всеки ще поеме своя дял от националната гордост и болка. Нека и ние най-после да признаем правото и дълга на всеки по своему да е обичал отечеството и да оставим историята да даде своята оценка. Това е първата поука от изминалата 2001 г., от урока, който през юни и през ноември ни дадоха българските избиратели. С гласуването си те сложиха края на идеологията, на тежкото самоцелно идеологическо и исторически натоварено противопоставяне.

Днес трябва добре да разберем, че място за идеологеми в отношенията ни няма. Във всеки случай аз отказвам да водя нечии чужди закъснели битки за миналото. В никакъв случай не бих направил президентската институция заложник на подобни битки. Управление чрез максимално съгласие е формулата, която съм предлагал от началото на прехода. Това е моето разбиране за формулата на успеха и днес. Президентската институция няма да бъде източник на противопоставяне. Напротив, ще бъде фактор на стабилността. Време е да се разбере, че една институция не може да гради авторитета си за сметка на другите, че стабилността и сигурността на държавата е функция от стабилността на всяка една институция.

Това означава, че аз ще търся реално, разумно и делово партньорство с изпълнителната власт, с парламента, със съдебната власт. Балансът между властите, а не партийният монопол върху институциите налагат безалтернативно диалог и взаимодействие между нас. Само така ние можем да реабилитираме политиката и властта в очите на хората.

Вотът от 2001 г. беше вот за промяната в политиката на институциите и аз ще обоснова нейните параметри.

Преди това обаче искам да подчертая, че изходната ми основа е разбирането за сигурност в промяната, за приемственост в политиката по отношение на стратегическите цели и приоритетите на страната.

Искам отново и тук, в тази тържествена обстановка, да подчертая уважителното ми отношение към постигнатото от моите предшественици - д-р Желев и господин Петър Стоянов. (Ръкопляскания.)

Ще направя всичко възможно, уважаеми госпожи и господа, да изведем политическия живот извън рамката на поляризацията, на грубото противопоставяне, на злепоставянето и демонизирането на опонента, на цели социални групи, партии и институции. Никой сам не може да постигне желания успех за България. Необходими са съединените усилия на всички институции, на различните по своя характер политически и обществени сили и структурите на гражданското общество.

Тук е мястото на президента като обединител на нацията да използва всички лостове и механизми на правомощията, които има, за да съдейства за налагането на най-добрите идеи и за използването на целия професионален и национален капитал.

Ще остана верен на ангажимента си да бъда президент на всички български граждани. Ще бъде така, както го е казал Апостола Васил Левски: "Българи, турци, евреи и прочее ще бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било. Всички ще спадат под общ закон." Това е, впрочем, и европейският модел на политическо взаимодействие, който аз ще следвам.

Ще търся сътрудничеството с всички политически сили, независимо от тяхната ориентация. Ще работя за осигуряването на спойката между поколенията и за съчетаването интересите на различни социални групи, за толерантност към етническите общности и тяхното включване в управлението на страната, за утвърждаване и развитие на българския етнополитически модел.

Ще отстоявам друго отношение към българските интелектуалци. Време е държавата да направи нещо реално за своята култура, наука и образование, за всички онези, които работят в сферата на духовността.

Ще съдействам за единението и укрепването на Българската православна църква, която трябва да продължи и в бъдеще да бъде опора на българския дух и национална идентичност.

Изборите от м. ноември 2001 г. категорично препотвърдиха републиканската форма на държавата. Произнасям моята клетва за встъпването ми в длъжност с ясното съзнание, че президентската институция, образно казано, е най-републиканската от всички институции на публичната власт. От тази позиция аз ще водя политика за издигане авторитета на Републиката и утвърждаване на парламентарния й характер.

Аз не искам разширени конституционни правомощия, но и няма да позволя орязване на сегашните права на държавния глава. Държа на мнението си, че президентът има предостатъчно правомощия и то много престижни. Той има влияние, той е натоварен с морален авторитет. Той съчетава влиянието на гражданската личност с възможностите на институцията.

Не конституционните текстове, уважаеми госпожи и господа, а личността и политиката, която провежда, дават силата на президентската институция.

Предстои труден процес на хармонизация на българското и европейското законодателство. На финала на този процес, след като сме покрили останалите изисквания на Европейския съюз, аз ще предложа на Народното събрание законопроект за изменение на Конституцията, който да бъде естественият завършек на адаптацията на националното към европейското право.

В съответствие с предизборните ми ангажименти ще търся една активна социална позиция на президентската институция. Нека добре да помним, уважаеми госпожи и господа, че бедността не ражда демокрация, че не може да бъде истински свободен човек, който мисли единствено за това как да заработи хляба си. Време е да осъзнаем, че националната сигурност има не само своите външни и военни аспекти, но тя означава сигурност за регионите и общините, сигурност за малцинствата, които пострадаха най-много от прехода, сигурност за семейството, за всеки отделен гражданин.

В съответствие с това разбиране ще оптимизирам работата на Консултативния съвет за национална сигурност и на президентската администрация, които трябва да се обърнат с лице към реалните проблеми на деня.

Това, разбира се, предполага единство на икономическата и социалната политика. България трябва да продължи политиката на валутния борд като основа на постигнатата финансова стабилизация. Стриктното спазване на задълженията по обслужване и изплащане на външния дълг е основно условие за повишаване доверието към страната, за привличането на чужди инвестиции и технологии. Но финансовата стабилизация не може да се превръща в самоцел. Трябва да възродим българската икономика въз основа на принципите на свободния пазар и частната инициатива, да потърсим нови високотехнологични сфери за нейното развитие, нови ниши в глобализиращия се свят. Необходими са повече свобода и стимули, за да може българският бизнес да отприщи своята предприемчивост, да се повиши конкурентоспособността на българските стоки и услуги, да се генерира необходимият икономически растеж, защото само с постигането на устойчив и висок растеж, при запазването на финансовата стабилност може да се освободи и да се гарантират необходимите ресурси за решаването на проблемите в социалната област.

Като върховен главнокомандващ ще работя за изграждането на въоръжени сили, които надеждно да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да защитават нейната териториална цялост, въоръжени сили - достоен и търсен партньор и съюзник в усилията на международните институции за гарантиране стабилността и мира в нашия и в други региони на света. Ще работя за повишаването на професионализма, мотивацията, социалния статус и достойнството на офицерите и на всички служители в системата на националната сигурност. Ще търся възможности за модернизация на въоръжението, което ще осигури изпълнението на конституционните задачи на Българската армия и оперативната й съвместимост с нашите партньори от НАТО. Ще настоявам за ускоряване на реформата в армията и в другите структури на националната сигурност като изключително важен момент в подготовката за членството ни в Алианса.

Военната реформа трябва да се провежда обаче с повече реални действия и с по-малко реторика, с повече прозрачност и ясни критерии за отчитане на постигнатия напредък.

Ще търся и ще предлагам на изпълнителната власт, на парламента, решения за социалната адаптация на освободените в резултат на реформата военнослужещи. Като президент ще бъда гарант за това специалните служби да работят единствено в защита на националните интереси, сигурността и правата на всички български граждани и техните сдружения.

Уважаеми дами и господа, трябва да поставим престъпниците на колене пред закона. Войната с престъпността не може да бъде грижа само на едно ведомство, още по-малко на един човек. Контролът и репресиите не са достатъчни. Трябва да се хванат дълбоките социални корени на престъпността. Още в първите седмици на мандата ми ще направя необходимото за мобилизация на институциите, на партиите и гражданските структури, на обществото за изграждането на нашия общ фронт срещу престъпността и корупцията. Важно условие за успеха в битката с престъпниците е стабилната, независима и реформирана съдебна система, за което аз коректно ще съдействам.

И още нещо за нашата отговорност. Независимо от това колко дълго всеки от нас ще стои в политиката, той до края на живота си остава родител. Това, което не е по силите на отделния родител, е дълг и отговорност на държавата, на всички нас - народни представители, политици, магистрати. Като родители ние отговаряме за живота и бъдещето на децата си. Като политици имаме своята отговорност за живота и бъдещето на децата на България. Защо трябваше да се случи националната трагедия от 21 декември миналата година, за да разберем, че докато не запалим искрата в духа на нашите деца, ще палим свещи за душите им? Нашите деца трябва да растат, да учат и да работят тук, в България, без страх и със самочувствието, което заслужават и което ние сме длъжни да им дадем. Това предполага, първо, по-ясни правила, ред и сигурност в държавата; и второ, формирането на различна от сегашната обществена и духовна среда. Ние трябва да погледнем в очите опасността и да изразим абсолютна нетолерантност към наркоманията, трафика на деца и жени, към различните форми на насилие спрямо тях.

Уважаеми господин председател, дами и господа! Като президент аз гарантирам, че външнополитическите усилия на страната и занапред ще бъдат насочени към укрепване на националната сигурност на България, към създаването на благоприятни външни условия за ускорено развитие на реформите, за укрепване на демокрацията и развитието на гражданското общество у нас, към ефективна защита на правата и интересите на българските граждани и българите по света. Това може да се постигне само ако провеждаме последователна, прагматична, балансирана и многопосочна външна политика, без да загубваме стратегическите си ориентири - пълноправното членство в Европейския съюз и НАТО. В съответствие с предизборните си ангажименти ще търся реализация на една икономизирана външна политика. Като президент ще направя всичко възможно за активно лобиране, за радикално увеличаване на инвестиционния поток, за разширяване на българския износ, за реализация на големите инфраструктурни проекти.

Република България следва да реши няколко особено важни за нейното по-краткосрочно и стратегическо бъдеще задачи. Първо, пълноправното членство в Европейския съюз. Поставям тази задача на първо място неслучайно. Членството на България в Европейския съюз представлява своего рода сертификат за качеството на живот у нас, международна оценка за степента на модернизация на страната. Защото европейската интеграция обхваща всички сфери и области на българската политика, икономика, прониква в съдебната система и социалния живот. Несъмнено ускоряването на преговорите за пълноправно членство ще бъде един от нашите приоритети. Но отново искам да подчертая своето разбиране, че България може да навакса закъснението си само ако подреди собствения си дом, ако покрие европейските стандарти и изпълни препоръките на Европейския съюз. Бих желал също да изразя своята надежда, че при оценката на готовността на България Европейският съюз ще възприеме по-широк политически подход и ще отчете нашите усилия за укрепването на стабилността в региона, в борбата срещу тероризма, неблагоприятните външни условия и нашите загуби вследствие на изпълнението на задълженията ни като член на световната общност по време на конфликтите в региона.

Процесът на интеграция ще бъде съпътстван от много проблеми. Необходими са взаимни компромиси в диалога с Европейския съюз. Българският народ трябва да бъде запознат с очакваните трудности, а не да бъде тласкан от еуфория към евроскептицизъм или дори към негативизъм. Аз не бих се поколебал да кажа истината дори когато тя е нелицеприятна, когато не носи дивиденти. Впрочем, уважаеми госпожи и господа, вероятно няма да сте съгласни с всичко, което произнасям и отстоявам, както и аз едва ли ще приемам всичко онова, което се чуе или се направи от Народното събрание, от другите власти. Но аз винаги ще уважавам вашата позиция, ще държа на активния диалог, който може да има само една цел - нова европейска България.

Пълноправното членство в организацията на Северноатлантическия договор е другата ни голяма задача. Две хиляди и втора година е особено важна в това отношение предвид срещата на върха в Прага. България доказа своята последователност със стабилизиращата си политика в региона и с участието си в световната коалиция срещу тероризма. Извършена беше значителна дейност по покриването на стандартите на Алианса. Много работа обаче предстои тепърва. Необходимо е да се ускори реформата на Въоръжените сили с оглед създаването на модернизирана, отлично подготвена и боеспособна Българска армия. Бъдещите ни съюзници са заинтересовани да приемат държава с добре формулирани национални интереси, с ясно разбиране за своите отговорности, с необходимия потенциал да посреща предизвикателствата на членството. Убеден съм, че по време на моя мандат и образно казано с моя подпис България ще стане член на Организацията на Северноатлантическия договор.

През следващите две години, като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Република България може да дава своя непосредствен принос за решаването на най-важните международни въпроси. Тези възможности следва да бъдат използвани най-пълноценно. В никакъв случай не подценявам задачите на България по отношение на другите външнополитически направления. Предстоят важни събития в Югоизточна Европа. Все още не са преодолени напрежението и етническата нетърпимост в някои части на региона. Задълбочава се тенденцията към по-нататъшна фрагментаризация. България може и трябва да поеме по-голяма отговорност за стабилността и сътрудничеството в Югоизточна Европа. В практически план това означава повече инициатива и активни действия за изпълнение на целите на международните инициативи, генериране на нови идеи и предложения за задълбочаване на сътрудничеството, развитие на добросъседството, за реализиране на различните инфраструктурни проекти, преминаващи през територията на страната.

Необходим е нов прочит на състоянието и перспективите на отношенията ни с Руската федерация, Украйна, с държавите от ОНД. Натрупани бяха проблеми, които продължават да спъват като цяло сътрудничеството ни с тези партньори. Ние трябва да инициираме бързи и взаимноизгодни решения по тези проблеми. Като президент аз ще генерирам идеи и ще подкрепям усилията на правителството и Народното събрание за подобряване на връзките с тези държави. България следва да се открие към света, да преоткрие възможностите, които предоставят отношенията с държавите от други региони, дейността в рамките на международните организации, за които аз съм изложил и обосновал своите виждания по време на предизборната кампания и на които ангажименти аз държа.

Уважаеми господин председател, дами и господа! Позволете ми в самия край още веднъж да повторя думите от клетвата, да подчертая, че във всичките си действия ще се ръководя от Конституцията и интересите на народа.

Интересите на българския народ повеляват днес да се реализира - да реализираме заедно бих казал, шанса за превръщането на България в модерна държава в глобализиращия се свят. В името на това без колебание, с кураж и морал ще работя за обогатяване на постигнатото от моите предшественици, за повече диалог с обществото, за ефективност на демократичните институции, за развитието на гражданското общество. Ще работя за повече справедливост, солидарност и човечност, за щастлив и достоен живот на българските граждани. Ще работя за България, обърната към бъдещето и към света!

Благодаря ви! На добър час!

(Бурни и продължителни ръкопляскания, всички стават и продължително приветстват президента Георги Първанов. Цветя от името на парламентарните групи на Коалиция за България, НДСВ, ДПС, ОДС и СДС.)