Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! В чл. 8, в двете алинеи се установяват два лимита, които ограничават поемането на държавен дълг. Първият лимит е размерът за държавния дълг и гаранции, които могат да се поемат през текущата бюджетна година. Вторият лимит е размерът на дълга в края на отчетната година.
Според мен, тоя текст може да се тълкува така, че да се сметне какво Министерският съвет, респективно Министерството на финансите могат в рамките на този лимит да приемат като задължения, да приемат дългове, без да спазват процедурата да искат предварително разрешение на Министерството на финансите.
За да се избегне една такава възможност, която би представлявала грубо нарушение на Конституцията, аз предлагам да се създаде към чл. 8 и ал. 3, в смисъл, че спазването на лимитите по ал. 1 и ал. 2 не освобождава Министерството на финансите, респективно Министерския съвет да искат одобрението на Народното събрание, съгласието на Народното събрание за поемането на всеки конкретен дълг съгласно чл. 84, т. 9 от Конституцията. Това е една гаранция, че ние наистина ще обезпечим манипулации на държавния дълг в рамките и със спазване на задълженията на Конституцията. Защото основната функция на парламента изобщо, създаването му исторически е свързано с управлението на държавния дълг и с разрешаване на държавни приходи и на поемане на държавен дълг. Ако ние лишим Народното събрание от тази му привилегия, изобщо го лишаваме от смисъл.
Затова аз моля да се приеме предлаганата от мен ал. 3. Благодаря ви.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Стража съществува благодарение на хора като Вас!