Ахмед Доган

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Днешният ден е толкова значим за България, че има всички шансове да се превърне във водораздел както за периодизацията на най-новата ни история, така и за правенето на нова политика за трасирането на пътя за бъдещето на страната.

Усетили значимостта на днешния ден, определени политически сили с акомпанимента на медиите започнаха предварителни внушения за това кой колко е направил за превръщането на тази дата от надежда в реалност. И това, разбира се, е нормално. Защото приносът на различните политици и политически сили към днешното събитие дава обективна индикация за това кой доколко е бил в час по въпросите на сигурността, стабилността и бъдещето на България.

В границата на нормалното политическо поведение е също да си самоприписваме определи качества, за да подсилим или да доизградим собствената политическа идентичност по начин, по който да изглеждаме съизмерими със значимостта на днешната дата. Но за съжаление съизмеримостта с реализирането на една националнозначима цел, каквато в случая е поканата за НАТО, независимо от декларативните самооценки, е функция на реалните политически и социални условия, които са заработили като детерминанти на мотивацията на Алианса да бъдем удостоени с това внимание, с каквото сме удостоени днес.

Точно в това отношение ДПС е прецедент в най-новата история главно от гледна точка на утвърждаването си като стабилизиращ фактор в страната и региона с български етнически модел, който се зададе и реализира като такъв през последните 13 години. Това, което ДПС направи през последните две десетилетия по отношение на хармонизирането и балансирането на принципите на етническата идентичност с тези на интеграционните процеси в гражданското общество, предстои да се осъществи като модел в съчетаването на националната идентичност и националния интерес с евроатлантическите интеграционни процеси.

Още от самото си създаване една от стратегическите цели на движението беше разбирането, че пътят на България за Европа минава през НАТО. Днес сигурно са много малко изразите в нашата политическа лексика, които са придобили гражданственост още в самото начало на прехода, но съм сигурен, че метафоричният израз от лятото на 1990 г., че пътят на България за Европа минава през Босфора, се помни от много граждани на страната. Разбира се, както се случва обикновено, тогава този израз се възприе като алогизъм и затова внесе смут и объркване в обществото. Но днес с удовлетворение можем да констатираме, че движението като колективен политически субект нито на йота не се отклони в политическото си поведение от тази магистрална за страната стратегическа постановка.

Не ми е работа да правя ретроспективен анализ на приноса на ДПС за НАТО, но се изкушавам да отбележа още един факт, а именно, че без ясната и категорична позиция на ДПС за кризата в Косово, която впоследствие се превърна и в позиция на парламента, имаше опасност в днешния ден да останем извън борда. Но така или иначе извървеният път до НАТО е факт. И ние, политиците, трябва да предоставим времето на досегашните си усилия на историците. По-важното в случая е пътят, който ни предстои да извървим в евроатлантическото политическо пространство.

Уважаеми дами и господа, по-трудното тепърва предстои и това ще бъде следващото голямо предизвикателство пред страната ни. На първо място, още от днес трябва да ни е ясно, че когато говорим за НАТО, трябва да разбираме предимно определен тип ценностна система, която е на път да стане универсална базова ценностна система в съвременния глобализиращ се свят. Такива категории като “свобода, отговорност, солидарност, толерантност” са базисни политически инструменти на Международната общност. Нещо повече – тези привидно абстрактни категории определят необходимостта от диалога, консенсусният подход и партньорството в правенето на политика. Конкретните политически параметри на сигурността, на стабилността, както и Концепцията за активно управление на потенциални и реални кризи, са следствие от тази ценностна философия на Алианса. В този смисъл дори и парадигмите за правене на политика, и програмата на правителството за стабилен икономически растеж са функции на тези ценности. Това означава, че ако до поканата основният проблем беше в това как ще бъдем оценени от Алианса, то от днес нататък ключът за нашата роля в НАТО е в самите нас. Ние трябва да сменим и да преосмислим политическите си дискети на мислене и действие за изграждането на реално гражданско общество с реална пазарна икономика и то така, че това да бъде почувствано от всеки български гражданин в страната.

На второ място, трябва да преосмислим националните си ценности от гледна точка на универсалните ценности на Алианса. В този контекст пътят към универсалните ценности на Алианса предполага връщането към изконните ценности на българския народ. От тази позиция предстои и актуализацията на националната идея, на националните интереси и на Националната доктрина за сигурност и стабилност, включително и на разбирането ни за национален суверенитет. От днес ние реално се включваме в една взаимно зависима геополитическа стратегия, която в конкретните си параметри представлява логиката на новия световен ред. Нашата основна задача е да си намерим конкретното място и отговорната роля в него.

Надявам се, че сме готови за това предизвикателство пред обществото, държавните институции и пред всеки български гражданин.

На трето място, завидна историческа участ на всяко управляващо мнозинство е да приключи един етап и да започне реализацията на една такава значима национална цел. Но тъкмо затова управляващото мнозинство в лицето на НДСВ и ДПС, за да бъде в час по отношение на стратегическите приоритети на страната, трябва да се движи изпреварващо спрямо другите политически сили в сегашното политическо пространство. Убеден съм, че управляващото мнозинство е готово да отговори достойно на това предизвикателство с реално подобряване на жизнения стандарт на всеки български гражданин.

Бог да ни е на помощ! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)