Людмил Симеонов

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми народни представители, виждам, че интересът към този закон не е особено голям, макар че този закон е основният закон за миннодобивния отрасъл въобще. Един отрасъл, който преди 10 – 15 години беше гордостта на българската икономика, но в последните години изпадна в доста затруднения. Важното е, че този закон влиза в момент, в който, въпреки всичко, в последните една – две години се почувства повишен интерес на западните инвеститори към проучването и добива на подземни богатства в България. Ето защо изключително важно е този закон да бъде приет сега, и то бързо, защото за първо четене доста отлежа. Още от месец юли е постъпил в парламента, преди два – три месеца мина в комисиите и сега чак влиза на първо четене. Надявам се, че за второ четене процедурата ще бъде по-кратка.

Конкретно по закона. Петгодишната му практика, защото той беше приет през 1999 г., след което няколко изменения, последното от които беше козметично през 2002 г., показа, че се откроиха някои сериозни недостатъци, които спъват дейността на инвеститорите в бранша. Настоящите промени в Закона за подземните богатства, макар и с минимални корекции, значително подобряват доста от текстовете на този закон.

Аз искам конкретно да се спра на някои проблеми, които остават нерешени с тези изменения и допълнения и които могат да бъдат коригирани между първо и второ четене. Започвам конкретно с частично решен проблем, макар и важен, в сегашното предложение за изменение и допълнение.

Досега предлаганото в Закона за подземните богатства бе в прерогативите на пет министерства, което създаваше доста бюрократични затруднения, да кажем и условия за корупция, и едно от основните недоволства на титулярите на разрешенията и концесионерите. От друга страна, службите по концесии в отделните министерства не упражняваха практически контрол върху концесионерите. Има примери на драстично похабяване на подземни богатства, нелегален добив и т.н. Затова подкрепям предложението на Министерския съвет да бъдат възложени, и това е важно решение в тези изменения, на Министерството на околната среда и водите правомощията по издаване на разрешения за проучване и концесия за добив. Такава практика има в редица страни.

В същото време е смущаващо, че се запазват правата на отрасловите министерства да съгласуват подготвените предложеня. Това е в § 25, чл. 26, ал. 1, т. 2. Това практически запазва съществуващата схема, удължава процедурите и най-вече не прекъсва условията за корупция, които има в тези случаи.

На второ място, при предоставяне на правата и отговорностите върху Министерството на околната среда и водите се очаква да бъде единствено отговорно по провеждането на държавната политика в областта на използването на подземните богатства. Тук ще подчертая дебело защо е необходимо да бъде единно управлението на подземните богатства.

Подземните богатства са изключителна държавна собственост – това на първо място.

И второ, много важно, при това са изчерпаеми и в много случаи невъзстановими, както и са важен елемент от националната сигурност, поради което държавата трябва да осъществява единна политика и контрол относно тяхното целесъобразно и икономично използване. Това не може да стане без изграждането на една професионална структура, така направена, че да е в състояние да провежда тази политика.

В предложените изменения на § 5, чл. 7 липсва такава регламентация, което крие опасност да се компрометира предложението на Министерския съвет и да не се осъществят целите на измененията и ролята на единния орган. Това може да бъде решено с евентуални промени между първо и второ четене, вероятно в чл. 7, § 5, но това ще бъде, надявам се, уточнено впоследствие в дебатите и предложенията ще бъдат направени.

На следващо място, друг проблем, който иска сериозно решение в този закон, е това, че за осъществяване на своята дейност титулярите на разрешения за проучване и концесионерът непременно се сблъскват с интересите на собственика на земя, на територията на която ще се извърши проучването или добивът на подземното богатство. Уреждането на взаимоотношенията между тях се третира в чл. 74, 75 и 76 на настоящия закон.

Петгодишната практика на прилагане на закона обаче открои съществени пропуски в тази област и една от основните причини за забавяне на процедурите по отдаване на разрешенията за проучване и концесии за добив, някои довели до отказ на концесионери или многогодишно забавяне. Липсата на определени срокове за постигане на договореностите, макар че съзнавам, че това е изключително трудно, когато става въпрос за договаряне между държавата и собствениците на земя, води до многогодишно разтъкаване на титулярите и невъзможност да започнат работа по концесията. Това принуди много от тях да се откажат от намеренията да разработват подземни богатства у нас.

На второ място, с приватизацията, има много такива примери с приватизация на минни предприятия, инфраструктурата на мините стана собственост на акционерите, без те да имат намерения да работят на тези находища. По този начин те биват блокирани заради интересите на други кандидати да придобият концесия за това находище.

От друга страна, с техническата ликвидация на неефективните мини се ликвидираха и разкриващите изработки на находищата, което ги направи неизползваеми при проявен интерес в бъдещи периоди. Това е един изключително тежък проблем, защото в повечето случаи настоящите подземни изработки, които осъществяват достъпа до подземното богатство, при една ликвидация безвъзвратно прекратяват достъпа до него, практически става неизползваемо и се унищожава.

Вероятно в чл. 33 може да се направят предложения по този въпрос, както и в чл. 74 и 75, където би трябвало да се включи и инфраструктурата като елемент, освен земята.

На следващо място, много от действащите находища се затварят по икономически принципи, което води до изключително тежки социални последствия. Практика в света е, че при една нова, благоприятна икономическа обстановка, например повишаване на цените на международните пазари, тези находища могат да възстановят дейността си. В действащия закон няма стимули за концесионерите да направят това. В чл. 61, ал. 6 може да бъде предвиден евентуално такъв текст, надявам се, че при едни дебати между първо и второ четене ще се уточни вероятно какви срокове са разумни като преференции за тези, които искат да разработят вече ликвидирани минни находища.

Един друг важен проблем. При осъществяване на проучвателните работи за нови находища, основно на скално-облицовъчни скали и индустриални подземни богатства, се налага извършването на т.нар. технологичен добив на подземното богатство, необходим за извършване на различни изследвания, определяне на физико-механичните качества на скалите и подземното богатство, определяне на най-добрата технология за добива, изработване на изделия и продукти, установяване на тяхната потребителска стойност, маркетинг и др.

При прилагането на закона се установи, че недобросъвестни фирми осъществяват неправомерен добив и го реализират на пазара. Това дава основание на Министерския съвет в сегашните предложения и допълнения към закона да забрани продажбата на осъществения за целите на проучването технологичен добив - § 27, чл. 28, т. 2. Нещо повече, в чл. 93 с нова алинея се предвиждат драстични санкции - § 72.

Смятам, че с направените изменения Министерският съвет неправилно решава един въпрос, който има важно значение за титулярите и който може да се регламентира в съответствие с конкретната обстановка за всяко находище и изрично сключения договор между страните, включително и начинът на продажба на продукцията и компенсациите за държавата, и би следвало да е елемент на конкретен контрол на институцията, дала разрешението.

Забраната на продажба не дава възможност на титулярите да направят маркетинг на продукцията на находището, включително и установяване на потребителската стойност на продукцията. Тази забрана със закон не се приема от титулярите на разрешението. Те считат за напълно възможно по установена в договорите схема да заплащат добитата техноложка и реализирана на пазара продукция. Те считат, че забраната няма да реши проблема и ще създаде проблеми по съхранението на произведената продукция. Предложения по този въпрос вероятно ще има в чл. 28, т. 2, където би могло да залегне текст: “Могат да бъдат продавани на пазара в количества и финансови компенсации, уточнени в договора между страните.”

И на последно място, смятам, че посочените в § 75, 77 и 78 срокове за влизането в сила на предложенията за изменение и допълнение са изключително дълги и прозират желанията на министерствата, които досега бяха титуляри, да запазят своето място, влияние и роля в този процес. Това ще е изключително вредно за прилагането на закона и ще влоши технологията на концесионирането. Смятам, че няма проблем това предаване на документацията и пълномощията да стане в срок не по-дълъг от три месеца, което ще даде възможност за едно бързо постигане на ефекта от промените в закона, които всички с нетърпение очакват.

И накрая, надявам се, че всички тези промени, които споменах пред вас, аз ще ги направя между първо и второ четене, вие, колеги, ще ги одобрите и приемете. Благодаря.