Евгений Бакърджиев

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин Паси! Проблемът със статута на Западните покрайнини безспорно е от изключителен обществен интерес в контекста на защитата на българската национална кауза. С Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. Западните покрайнини, българска територия от 1545 кв. км и с население над 64 хиляди българи, е придадена към кралството на сърбите, словенците и хърватите, което през 1929 г. се преименува в Кралство Югославия.

Съгласно Парижкия мирен договор от 1947 г. територията на Западните покрайнини остава в границите на Федеративна народна република Югославия, съставена от шест съюзни републики – Сърбия, Хърватия, Словения, Босна, Македония и Черна гора и две автономни области – Косово и Войводина. Повече от осем десетилетия всички сръбски режими целенасочено и последователно разединяват административно и задушават икономически българите в Западните покрайнини, държат ги на най-ниското социално-икономическо ниво в цяла Югославия. Числеността на сънародниците ни там катастрофално намалява. Някои разчитаха, че наскоро създаденият Съвет на българите в Ниш ще допринесе реално за гарантиране правата на българите в Западните покрайнини. Но историята показва, че всички формални действия от страна на Сърбия в тази посока са оставали само на хартия. Нещо повече, нашите сънародници споделят, че положението им се влошава с всеки изминал ден.

Проблемът със Западните покрайнини бе табу за политиката на българските правителства цели 84 години. Със заличаването на Югославия като международноправен субект на 4 февруари, т.е. само преди една година, се създаде нова политическа реалност на Балканите. Този факт открива благоприятна възможност за поправяне на несправедливостта, причинена с Ньойския договор.

На 3 март м.г. 15 патриотични и родолюбиви неправителствени организации основаха Национален комитет за промяна статута на Западните покрайнини. В него участват и уважавани представители на академичните среди, като: проф. Григор Велев, проф. Георги Марков, проф. Георги Бакалов, проф. Димитър Гоцев и други видни български патриоти. В обръщение към българския народ те призовават да изпълним своя дълг като български граждани и да обединим усилията си за защита на българската национална кауза.

Обръщам се към българските политици и българското правителство да заемат националноотговорна позиция и на основата на общопризнатите норми на международното право да предприемат активни действия за постигане промяна на статута на Западните покрайнини. Според тях от международноправна гледна точка са възможни няколко варианта за решаване на проблема.

По мнение на специалисти по международно право, когато един от субектите, сключили двустранен международен договор, престане да съществува, договорът прекратява своето действие.

Друга възможност според Националния комитет за промяна на статута на Западните покрайнини е да се проведат преговори с всяка една от петте държави, които са наследници на Югославия. Известно е, че не е определен все още официален приемник на бивша Югославия.

Във връзка с това моят актуален въпрос към Вас, господин министър, е: какви действия е предприело или възнамерява да предприеме българското правителство, респ. Министерство на външните работи, за решаване със средствата на дипломацията на проблема със Западните покрайнини и за защита на човешките и гражданските права на българското малцинство?