Ахмед Доган

Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин премиер, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми народни представители! Нормално е всяка политическа сила да демонстрира в най-добра светлина направеното от нея, за да бъдем свидетели на днешния ден. Но дори и да има стилизиране на историята и ретроспективно изместване на събитията от последните 14 години, всеки трябваше да извърви своя път към НАТО и ние го направихме. Повече от десетилетие отношението към НАТО беше въпрос на избор на политическа карма както за политиците, така и за обществото и държавата. Разбира се, завидна е позицията на онези партии и политици, които са сред първите на старта и на финала в превръщането на Алианса в съществена част от националната доктрина за сигурност. Навярно никой не се съмнява, че ДПС през цялото време работеше като колективна личност за постигането на тази значима за държавата стратегическа цел. Но именно с превръщането на една политическа възможност в необходимост, а впоследствие в реалност, завършва един пълен цикъл на политическата стратегия и започва нов, с нови теми, проблеми и модели за тяхното решаване.

Само след броени дни ще бъдем изправени пред нова пирамида от права, задължения и отговорности, вече от позициите на реалното ни сюзничество с НАТО. Това според мен, трябва да бъде духът на днешното заседание на българския парламент.

Когато става дума за съюзничество, т.е. за партньорство, основният въпрос е за консолидираните ценности и интереси, които мотивират страните към общи действия и споделени отговорности. В случая този ценностен фундамент е изграден от общите ни представи за колективната ни сигурност, мира и политическата стабилност на света. Цената на партньорството ни има реципрочна стойност – това, което България дава на НАТО като позиция, е ролята си на фактор за политическата стабилност на региона, плюс геостратегическото си място на Балканите; онова, което страната ни ще получава от членството си в Алианса, тепърва ще се осъзнава и тематизира. Но видимо това ще бъде в две измерения.

Първата перспектива е свързана с преминаването на страната ни от санитарната зона на Балканите в зоната за стабилност и сигурност. В конкретен план това означава:

първо, намалява се рискът от двустранна конфронтация на Балканите;

второ, намалява се основанието за ново прекрояване на Балканите;

трето, намалява рискът от етническа дестабилизация на Балканите;

четвърто, увеличава се периметърът на личната сигурност на всеки български гражданин;

пето, увеличава се кредитният и инвестиционен рейтинг на страната;

шесто, увеличава се националната енергия за утвърждаване и развитие.

Втората перспектива е с амбивалентен характер и има отношение към преосмислянето на такива основни понятия и категории, като "национална идея", "национален суверенитет", "национални интереси", "национална доктрина", "национална стратегия за развитие" и други подобни понятия за националната държава.

Очевидно новата доктрина за национална сигурност в контекста на членството ни в НАТО предполага адекватно преосмисляне на съдържанието и границите на понятието за национален суверенитет. Трансферът на суверенитета от държавата към органите на НАТО и институциите на Европейския съюз тепърва предстои да се превърне в оперативна политическа практика. Нещо повече – няма да бъдем в час, ако още от самото начало свързваме НАТО само и единствено със собствената си национална сигурност. Защото НАТО е най-мощният военнополитически инструмент на новия световен ред. В тази връзка България ще поема редица ангажименти, които ще ни носят не само позитиви. В този смисъл, както вече националната сигурност не е в компетенциите само на българската държава, така и мирът и стабилността на света стават част от отговорността на държавата ни. Следователно, преосмислянето на понятието "национална сигурност" в посока на неговото стесняване в едни и разширяването в други отношения ни задължава да предефинираме националните си интереси и механизма за тяхното опредметяване. На практика потенциалното ни членство в Алианса катализира темповете на европреговорите и фактически съвпада с преобразуването на политиката за оцеляване в стратегия за развитие на страната. В тази насока за политиците е много важно да разберат, че преди матрицата за устойчиво развитие да се превърне в традиционна цел, България има възможност за реализиране на балансирана, но и агресивна инвестиционна политика за увеличаване на националния продукт и за издигане на стандарта на живот на хората, което при тези вътрешни и международни политически дадености се очертава като основополагащ национален интерес. В средносрочен и дългосрочен план националната стратегия за развитие предполага актуализация на националната идея и националната визия в национален проект за развитие в контекста на НАТО и Европейския съюз.

Разбира се, когато съотнасяме националните интереси с НАТО и Европейския съюз, трябва да ни е ясно, че тук става въпрос за две системи, които не са идентични. Тепърва ще се учим да хармонизираме съюзническите си ангажименти в НАТО с предстоящото ни членство в Европейския съюз като с два геостратегически обекта, които имат предимство в различни направления от гледна точка на националните ни интереси.

Включването на България в една по-висока степен на взаимна зависимост при материализирането на националните интереси би трябвало да ограничи опцията на самоцелната първосигнална политика, основана на примитивното разбиране на властта като близост до хазната и софрата, като я замени с ясна, категорална политика, предполагаща силна политическа стратегия, за решаването на цели гнезда от проблеми, като данъчните, бюджетните, инвестиционните, социалните и други подобни въпроси. Но дали това ще стане, зависи от навременното осъзнаване и конструктивното артикулиране на националните приоритети от политическите сили.

Колкото и да е странно, уважаеми колеги, именно при тази висока степен на взаимозависимост пред нас се открива хоризонт на нови политически възможности, които изправят България пред предизвикателството сама да реши основните си проблеми. Това зависи от отговорността на политиците, които са в тази зала.

Уважаеми гости, уважаеми народни представители! Едно от най-големите предизвикателста пред стабилността и сигурността на света е радикалното и координирано противопоставяне на международния тероризъм. Борбата срещу тероризма е един от безспорните приоритети на НАТО. Това трябва да се превърне в първостепенна задача на България и на всеки неин гражданин. В тази война срещу тероризма няма малки и големи народи, а има само ефективни и неефективни изпреварващи действия. Движението за права и свободи остро осъжда всяка проява на тероризъм и апелира за консолидиране на действията срещу тази нова опасност пред човечеството.

И накрая, позволете ми да ви поздравя по случай този исторически ден за България.

Господ да ни е на помощ! (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)