Мима Запрянова

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! С два от текстовете от законопроекта съм предложила да бъдат опростени дълговете от неплатени здравноосигурителни вноски на лица без доходи и лица, които са на животоподдържащо лечение. Става въпрос за еднократен акт, който касае 4-годишен период – от началото на създаването на здравноосигурителната система 1999/2000 г. до края на 2003 г. През този период държавата не е осъществявала никакъв контрол върху плащанията на вноските.

В края на миналата година, през м. декември, приехме текст, който фигурира като първи в моя законопроект – за разсрочване на дължимите вноски. Но сред длъжниците има група хора, за които е без значение за колко време ще бъдат разсрочени плащанията, просто защото тези хора няма откъде да вземат средства, за да си издължат вноските. И след изтичане на периода за разсрочване на дълговете тези хора според сега действащия Закон за здравното осигуряване ще бъдат изхвърлени от здравноосигурителната система. Когато им се наложи да ползват медицински услуги, те ще трябва да плащат по свободни тарифи. Немислимо е от човек, който не е имал средствата да си плати вноските, да очакваме да си плати по свободна тарифа ползване на медицинска услуга. По този начин цели групи хора ще бъдат лишени на практика от медицинско обслужване. А нека не забравяме, че сред тези хора има и болни от диабет, астма и т.н., за които леталният край заради липса на пари ще бъде само въпрос на време.

Сега в Здравната комисия се създават правила оттук нататък какво трябва да прави държавата с тези група хора. Но този подготвян законопроект касае бъдеще време. И се получава парадокс: създава се закон за хора, които не могат да плащат, в същото време тези, които действително не могат да плащат, вече са изхвърлени от здравноосигурителната система. За кого тогава се създават тези правила? Тоест първото, което ние трябва да решим, това е въпросът за изчистване на 4-годишния вакуум и да се намери начин да се оставят в системата тези хора, които са без доходи, и едва тогава да приемаме правила, които са с облекчителен режим за такава група хора. А за да изчистим този 4-годишен период, нямаме друг изход, освен да намерим форма за опрощаване на дълговете на определени лица. Защото, пак повтарям, има хора, за които е дори абсурдно да предполагаме, че ще могат да си погасят дълговете.

Нямам претенциите да съм прецизна в текстовете, които съм предложила. За мен е важна философията. Текстовете между първо и второ четене могат да бъдат прецизирани от специалистите.

Кои са двата основни аргумента, поради които Здравната комисия отхвърли текстовете?

Първият е, че според Конституцията правомощия да опрощава несъбираеми държавни вземания има президентът. Но като законодателен орган парламентът може да намери механизми, с които да разреши проблема с неплатените вноски за лицата, които действително нямат средства. Заради използването на думата “опрощавам” текстовете противоречали на Конституцията. А не е ли антиконституционно да се обричат на смърт хиляди граждани? Съгласно чл. 109, ал. 1 от сега действащия Закон за здравното осигуряване лица, които не са внасяли повече от три вноски, ще бъдат с прекратени здравноосигиурителни права след изтичане на периода на разсрочването, след което следва да заплащат оказаните медицински услуги. Единият от вариантите, който може да бъде приет за разрешаване на този проблем, е в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване да се допълни: “За периода 2000-2003 г. чл. 109, ал. 1 не се прилага за следните групи лица”. И да се изброят съответните групи лица, които попадат в тези категории, които аз визирам във втория и третия текст, който съм предложила.

Другият аргумент е притеснението, че недобросъвестни граждани могат да се опитат да не си платят дължимите вноски дори и да имат възможност. При строго регламентирани критерии, изработени от Социалното и от Здравното министерство, тази възможност няма да бъде допусната. Идеята е не да се отвори вратичка, а да се създаде механизъм и една законова цедка, чрез която действително да бъдат допуснати само тези, които са крайно нуждаещи се.

Уважаеми дами и господа! Смея да твърдя, че тези народни представители, които отхвърлят философията на моите предложения, осъждат на смърт хиляди български граждани. Граждани, които имат една единствена вина – това, че нямат доходи, че нямат средства, заради което ще бъдат лишени от медицински услуги. Законопроектът ми е внесен през м. ноември миналата година и от три месеца се опитвам да убеждавам, че по отношение на определена група хора няма друг изход освен да бъдат опростени дълговете за изминалия 4-годишен период. Няма значение каква ще е формулировката на текстовете. Защото когато приключи периодът на разсрочването, този въпрос, който днес поставям, ще излезе отново и то със страшна сила.

Управляващото мнозинство досега трябваше да вземе политическо решение за решаване на този въпрос, който е част от социалната и здравната политика. И ако с лека ръка се дистанцираме от този проблем, ще извършим най-голямото престъпление в рамките на този мандат, защото нито един народен представител, нито едно управление не може да постави на карта здравето и живота на който и да е български гражданин. И ако днес парламентът отхвърли философията на моите предложения тук, от трибуната на Народното събрание искам да се обърна към президента на Република България: “Господин президент, опростете дълговете от здравноосигурителните вноски на хората, които действително нямат доходи! Помилвайте тези, които само след няколко месеца, чрез действащ закон, ще бъдат осъдени на смърт!”. Благодаря.