Коста Костов

Благодаря Ви, господин председател.

Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ние като комисия трябваше да правим отчет след всяка сесия. Ние дисциплинирано като комисия го правехме, но чак сега вече можахме да намерим пленарно време, за да можем да представим годишния доклад на комисията.

Пред мен е едно по-обширно резюме на доклада на комисията. Аз ще се опитам за съвсем кратко време да кажа няколко неща в тази връзка.

Комисията за борба с корупцията беше създадена на 11 септември 2002 г. От тогава до сега се движим и работим според правилата, които тя изработи за своята дейност. Искам да подчертая това, че правилата за дейността на комисията бяха единодушно приети и имаше обща политическа воля за тяхното изработване и допълнително прилагане.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Вътрешните си правила Комисията за борба с корупцията при констатацията за причините и условията, благоприятстващи закононарушения и корупционни прояви в сфери с голямо обществено и социално значение, изготви и мотивирани становища с предложения за допълнение или изменение или за правно-техническо усъвършенстване на действащите нормативни актове.

Искам да посоча само няколко нормативни акта, които бяха на вниманието на комисията през изминалия отчетен период. Това беше Законът за водите, който беше променен, това беше Законът за данък върху добавената стойност във връзка със съмнение за корупционни текстове в новосъздадения закон, Законът за морските пространства по същата причина - със съмнение за корупционни текстове в този закон, Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол над взривните вещества. Ето тези закони стояха на вниманието на комисията от гледна точка на нейния предмет на дейност.

През отчетния период на заседание на комисията бяха разгледани и разпределени от председателя на Народното събрание законопроекти както следва: законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки; законопроект за държавния бюджет; законопроект за оттегляне на резервите направени от Република България в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Наказателната конвенция и други закони.

Онова, което бих искал да подчертая, е, че във вътрешните правила, съобразно парламентарния си статут и ограничени и оперативни възможности, Комисията за борба с корупцията предвиди да упражнява контрол върху дейността на централните органи и звена от изпълнителната власт при информация за закононарушения и корупция. Трябва да подчертая, че в тази връзка в комисията са били на отчет редица министри. Освен това в комисията са били главният прокурор, неговите заместници, били са председатели на Комисията за борба с корупцията към Министерския съвет и е отговаряно винаги на въпроси на народни представители и на други институции във връзка с тези посещения.

Онова, с което искам да завърша, съобразявайки се с ограниченото време, е това, че ние като комисия сме получили близо 400 писмени материала от институции, граждани, ведомства и на тези близо 400 материала сме се опитвали да отговаряме коректно, така както би следвало според нашите вътрешни правила.

Искам да подчертая, че една огромна част от тези материали – 260 бр., са свързани с жалби на гражданите, които общо взето не са свързани с дейността на комисията, но гражданите виждат в тази институция орган, на който те могат да изкажат своите затруднения, а тези затруднения най-често са били свързани със съдебната система, с бавно разглеждане на техни дела от съдебната система, материали, които се свеждат до личните им затруднения. На всички тях ние коректно и точно сме отговаряли, давали сме насока накъде и към кои органи в държавата да се обърнат, за да може да получат някакво удовлетворение за това, което ги вълнува. Има получени анонимни материали, основно в комисията са разглеждани материали, които са внесени от народни представители.

Ние имаме практика даже един материал да не е за дейността на комисията, във всички случаи го разглеждаме, щом народните представители, които са го внесли, настояват той да бъде разглеждан. Имаме горчив опит с материали, които не са за комисията, ние общуваме с народните представители, те обаче настояват, ние ги гледаме и съответно стигаме до извода, че не е трябвало да ги гледаме в комисията.

Онова, с което наистина искам да завърша, е, че имаме взаимодействие с всички органи, които имат отношение към корупционни прояви в държавата. Особено добре работим с прокуратурата, работим добре с неправителствените организации, които имат дейност, свързана с нашата, координираме действията си с Правителствената комисия за борба с корупцията.

Искам да изкажа моето лично мнение, че тази комисия беше създадена допълнително от Народното събрание, лично аз имах съмнения по отношение на нейното създаване. Сега мога да споделя с вас, че от гледна точка на изработването на вътрешните правила и от гледна точка на практиката на дейността на комисията тя оправдава съществуването си, поне в рамките на това Народно събрание.

Смятам, че върши полезна работа, смятам, че в нея се работи не на партийни начала, а с оглед на постигането на блага за обществото и тя наистина има основание да съществува в момента.

Уважаеми господин председателю, като Ви моля да вземете под внимание това, което казах, Ви моля да вземем следното

“Р Е Ш Е Н И Е

по доклада на Комисията за борба с корупцията

за периода м. ноември 2002-2003 г.

Народното събрание на основание на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 17, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

Приема доклада на Комисията за борба с корупцията за периода м. ноември 2002-2003 г.” Благодаря ви.