Евгений Бакърджиев

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Много ми се искаше днешният дебат да не бъде като дебата от миналия вторник, тоест много ми се искаше днес в тази зала да преобладават конкретните, ясни и професионални тези.

За съжаление, и днес политиката дойде в повече от конкретиката и партийните разговори и атаки бяха доста повече от това, което имаме да свършим като приемане на конкретно решение. В интерес на истината комисията работи и продуктивно и коректно, и професионално през целия период от време, като изключим първото и последното заседание. Те бяха изключения. Защо? Защото, подобно на днешното заседание, на първото и последното заседание на комисията се правиха политически изявления, а не се гледаше работата по същество.

За какво става дума? Това беше комисия, която трябваше да прегледа има ли проблеми, има ли неусвоени средства от фондовете, ако има, къде са тези проблеми и къде са средствата, какво трябва да се направи - проста и ясна задача, на която според мен комисията даде ясен и професионален отговор.

За да бъда съвсем конкретен, ще кажа това, което витае като спорове тук – дали са 17 или 317 милионите и за какво става дума, ще го кажа ясно и точно, по пера.

Недоговорирани и загубени изцяло средства, тоест пропиляни средства, които България можеше да получи за четири финансови меморандума: 0106 България – Гърция, 0107 – България – Румъния, 0004 и 0102 по ИСС, общо 24 млн. 484 хил. евро. Това са изцяло загубените пари.

Има ли други пари, които бяха пропуснати? Да, разбира се. Става дума за 57 млн. 600 хил. евро, които не са договорирани или усвоени своевременно. Това са пари, които не са окончателно загубени за България, но са пари, които, ако бяха усвоени навреме, в следващите години на тяхно място щяха да дойдат още и още средства. Тоест, България се лиши от общо 57 млн. 600 хил. евро.

Има ли рискове оттук нататък? Има, и те са в рамките на тази година – до м. декември 2004 г., които, надявам се, министерството, министърът и администрацията да настигнат, защитят, защото около 56 млн. евро са под въпрос.

Разбира се, става въпрос за още една сума, за която предполагам, че тези дни ще имаме много по-голяма яснота. Това са многократно цитираните пречиствателни станции в Стара Загора, Хасково и Димитровград, чиито пари са около 42 млн. евро. Това е финансовата картина и тя беше изяснена от комисията абсолютно перфектно и професионално.

Какви са другите изводи? И днес в залата гледам, че се тича в двете крайности, които според мен не са най-доброто. Едните казват, че сегашният министър, а ние гледаме трима министри, с различни екипи, с различни професионалисти в тези екипи, едните смятат, че министърът трябва да бъде обезглавен. Другите, излизайки да го защитават, смятат, че трябва да бъде канонизиран. И двете са грешни като тези. Това, което ние имахме да свършим, беше да уточним тези средства и да видим кое не е както трябва.

Като министър на регионалното развитие и благоустройството и вицепремиер на Република България в периода 1997-1999 г. мога да споделя това, което знам професионално като опит. Ще го споделя така, както го направих в комисията.

Уважаеми колеги, няколко са елементите, които трябва да се подобрят. Единият е чисто структурен. Над всички тези министерства, които се занимават с инфраструктура и които общо или поотделно разработват проекти и усвояват средства, няма такъв, който да координира работата. Сегашният министър на финансите прави справка кое не е наред, вместо да се намеси, за да го вкара в ред!

Вицепремиерът, който тогава отговаряше за фондовете и за усвояване на средствата, отговаряше и за Министерство на околната среда, и за Министерство на транспорта и съобщенията, и за Министерство на регионалното развитие и благоустройството. И това е една от грешките в структурно отношение. Министър Церовски не може да се пребори с министъра на транспорта, който е и вицепремиер.