Камен Влахов

Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми колеги, с голям интерес слушах всички тези изказвания по повод датата 9 септември – една дата, която действително остава в историята на България. Но от тази трибуна аз чух и тези, и позиции, тясно политически, тясно партийни. Мисля, че тази дата би трябвало да ни наведе на друга мисъл. Защото там, на входа на Народното събрание има един девиз, че “Съединението прави силата!”. Всички сме се клели в нашата Конституция да работим именно за този девиз. Сега изравяме скелети от гардероба. Подхвърлят се нападки отляво, нападки отдясно. Да, това е историята на България. Но България я е имало повече от 1300 години. Тя не започва с нас и няма да свърши с нас.

Тоест, нека да оставим времето, нека да оставим историята, нека да оставим нашите деца, нашите внуци и след тях да оценят. Може би те ще имат по-реално разбиране. Дотук аз виждам само политическо противопоставяне. На никой от нас не идва сила или няма смелост да предложи нещо, което направиха в Испания. Там, където са погребани всички загинали, пише: “Те загинаха за Испания. Бог ще осъди кой е прав. Да помним, но да простим”.

Разбира се, от нас тук няма нито един репресиран – нито отляво, нито отдясно. Има хора, разбира се, които са пострадали, жестоко пострадали – унижавани, оскърбявани, убивани до 1944 г., има хора унижавани, оскърбявани, убивани до 1989 г. Само че аз не мисля, че някой оттук носи персонална отговорност за това.

Политическите сили, които са управлявали по това време, трябва да поемат своята отговорност. Но ние като народни представители, защото всеки от нас е представител на всички избиратели, т.е. на целия български народ, казвам своето мнение, трябва да имаме друг подход. Точно този подход на съединението, на обединението. Защото тези тежки исторически факти трябва да ни служат за пример да не се повтаря това. За пример да обединим силите си никога да не стават такива неща в нашата страна. Но докато ние използваме всеки един такъв момент да се противопоставяме, да изтъкваме греховете на другия, аз не мисля, че би могло да се постигне това.

Затова моят апел отново е да загърбим тази дата, не да забравим, но да загърбим престъпленията, които са вършени в името на България. Защото всеки от нашите бащи, нашите дядовци, съобразно своя морал и своята политическа пристрастност или политически виждания, са вършили определени действия. Но те са ги вършили в името на България. И аз пак казвам, че България ще бъде и след нас, много след нас.

Затова нека да прекратим тези взаимни нападки, нека да помислим трезво за това какво можем ние да направим като хора, които да обединят своите виждания за това, че в България не бива да има никога недемокрация, в България не бива да има никога терор. Обратно – в България да има политически дебат, в България да има управление, което е избрано от българския народ. И това управление да реализира целите и идеалите, в името на които е избрано.

Затова аз пак ви моля – нека да не се противопоставяме, нека днешният ден да ни бъде нещо като първи ден, за да мислим за обединението в името на България, в името на децата ни. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)