Владимир Джаферов

Благодаря Ви, господин председател.

Имам чувството, че присъствам на дискусия, която е с предрешен край. Неслучайно моят колега Йордан Бакалов завърши с много песимистични думи и изречения в края на своето изказване.

Разбира се, аз ще се опитам да допълня това, което казаха моите колеги преди мен. Аз също съм един от хората, които пред комисията заявиха, че това действително е един слаб закон, че този закон няма да сработи и няма да действа в съвременните условия, така както са създадени в последните няколко години. Пред комисията го казах, ще го кажа и на вас – от 1997 г. два пъти се правиха опити да бъде създаден такъв закон за управление на кризите. Първият закон, който беше изготвен от тогавашното правителство, беше по-добър от втория, който беше внесен след около две години през 1999 г. Оценявайки тогава, като управляващо мнозинство, че в действителност тези два законопроекта просто няма да сработят, не бяха гласувани от пленарната зала.

Казах го пред комисията, казвам го и пред вас - всички ние, които критикуваме закона, абсолютно сме убедени, че България се нуждае от такъв закон.

Уважаеми проф. Кушлев, съгласен съм с Вашите думи, но бих Ви казал, че е по-добре да отложим с месец-два приемането на такъв закон, отколкото да приемем един закон, който след това ще стане непоправим, да приемем един закон, който няма да работи. Много по-добре е за държавата ни, разберете го това. Казвам съвсем убедено, че този закон, без да повтарям това, което казаха моите колеги, е сбъркан още в самото начало. Още самата дефиниция, самото определение "какво е това криза и как да се управлява тя?" е сбъркано. Не се прави разлика между авария, между бедствие, кога аварията прераства в бедствие и кога бедствието става криза? То е много простичко – кризисна ситуация е тогава, когато в определени региони животът на населението е нарушен, държавните институции не могат да функционират нормално.

И как може един закон да работи, след като самото определение що е това криза не е точно? Защо не се възползвахме от това какво определение за кризи е дадено в Европейския съюз? То е много простичко и кратичко: “Когато държавата и определени държавни институции не могат да функционират, когато всички взаимовръзки са нарушени”. Просто, ясно, кратко и точно, и е казано съвсем разбираемо. И ако законът беше залегнал на тази основа, би бил приложим.

Така внесеният закон, без да съм юрист, в чисто правен аспект нито е устройствен, нито е функционален. Не може да действа според мен закон за кризите, който представлява, да кажем, половин роман. Законът трябва да бъде много ясен, много кратък, много точен, да бъдат разписани нещата – министерствата и ведомствата, които ще работят по времето на кризите. Какво точно правят те – какво ще прави Вътрешно министерство, какво ще прави Външно министерство, какво ще прави Агенцията по аварии и бедствия? Това не е разписано.

Затова аз съм убеден, че този закон няма да работи. Почти всички колеги от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на първото внасяне на закона, когато отложихме гласуването - аз съм разговарял с доста от тях – бяха на мнение, че законът е слаб и няма да работи. След това обаче изглежда политическата воля на управляващото мнозинство промени мнението на мнозинството и те решиха да гласуват този закон с убеждението, че има възможност да го коригираме между първо и второ четене. Аз мисля, че това не е възможно да стане.

Умолявам всеки един от народните представители да прецени със съвестта си кое е по-добре за държавата – да изчакаме ли месец- месец и половина-два, за да направим един работещ закон или да приемем този.

Аз ще гласувам против. Благодаря ви за вниманието.