Диляна Грозданова

Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми колеги, пред нас е един закон, който доста се коментираше в медиите. Аз лично го прочетох в две свои качества – като депутат и като журналист. Действително вярно е, с пълна сила мога да застана зад думите на министър Петканов, че е недопустимо в икономиката да функционира имущество, придобито от престъпна дейност. Недопустимо е организираната престъпност и мафията да разполагат с финансова власт, с която да се намесват в процесите на гражданското общество. Но тук въпросът, който трябва да си зададем, е това ли е законът, който ще се противопостави на това вредно явление? Това ли са текстовете, които ще отрежат главата на мафията? Аз казвам, че това не са текстовете, които ще отрежат главата на мафията. И ще ви кажа защо.

Освен че законът не реже главата на организираната престъпност, той накърнява много решително и осезателно гражданските права. Ето тук се намесва моята функция на журналист, аз съм изключително пристрастна към запазването на гражданските права и свободи. Законът отгоре на всичко поощрява една стара недобра черта на българина – доносничеството.

Действително трябва да се приемат закони, да се допълват законите с текстове, които да лишат престъпността от тази мощ, която тя набира. Но, пак казвам, не е това законът. Тук има и много правни недомислия, за които аз съм разговаряла с юристи и те казват: “Как е възможно Народното събрание да приеме такъв закон? Вие не го ли четете?”. Тези уважавани в българското общество юристи ми казват: “Аз съм разговарял с депутати и те ми казват, да не съм луд да се противопоставя на този закон, че да ме обвинят, че поддържам мафията!”.

Затова казвам, че това е един популистки закон, закон който развява много нависоко знамето на популизма, но не бърка в раната.

Така написан, може да ви прозвучи силно, но този закон е направо фашистки.

Законът казва, че производството по налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, се провежда, когато е установено, че дадено лице притежава имущество със значителна стойност и срещу него е започнало наказателно преследване за… И следват две страници изброяване на основания, поради които може да започне такова наказателно преследване.

Първата част от това изречение ни насочва към лица, които притежават имущество със значителна стойност. Ето защо казвам, че този закон поощрява доносничеството. На българина не му е приятно някой да е по-богат от него. Ние 45 години сме живели еднакво бедни и сега изведнъж съседът станал по-богат! Откъде накъде? Плюнчим молива и пишем, че това имущество не е нормално придобито. И започва, да кажем, наказателно преследване по тези много възможности, които са изброени тук. И какво следва? Преди лицето да е осъдено за престъпна дейност, на неговото имущество се налага запор. Вие знаете какво означава това. Той не може да разполага със своето имущество, нито пък лица, свързани с него, могат да разполагат с това имущество. А запорът се отнася и за имущество, което е дадено на трети лица или пък на роднини до трето коляно. Да кажем, че накрая съдът постанови, че това лице не е виновно и няма доказателства за престъпна дейност, само че запорът е бил в сила. Гарантирам ви, че този човек ще бъде разорен.

И още нещо, защо казах, че законът не реже главата на мафията. Досега не си спомням да е започнало наказателно преследване срещу някой голям бос на организираната престъпност. Поправете ме, кажете ми някое име! Децата знаят имената, обаче започнало ли е наказателно преследване срещу някой голям бос от престъпния свят? Не! Да, дребни риби са хващани, има наказателно преследване срещу тях. Но едва ли дребните риби разполагат с такова огромно имущество, че като му наложим ние запор на това “огромно” имущество, да се ликвидира финансовата мощ на мафията.

Смятам, че този закон, така написан, няма да изпълни своята основна цел – това, което иска обществото от МВР, от правителството, от Народното събрание – да осигури спокойствието на гражданите, без да накърнява техните свободи. Крайно време е Министерството на вътрешните работи да се научи да работи в условията на демокрация. При демокрацията е по-трудно, уважаеми госпожи и господа депутати, да се доказва, че един човек е престъпник. По-трудно е. Трябва да се събират доказателства. При тоталитаризма се натоварват в три камионетки и ги откарват в Белене, да кажем, или на някой по-далечен северен остров и няма мафия. Но ние сме демокрация. Този закон няма да реши нашите проблеми с престъпността. Благодаря ви.