Донка Дончева

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Списъкът на желаещите да се изкажат, говори, че това е един изключително сериозен въпрос, към който Народното събрание се отнася подобаващо. В това няма нищо лошо. Но тук аз искам да кажа, че Народното събрание още един път излезе в дефицит, защото не разполага с работеща стратегия за образованието, за да намери цялостно решаване на въпроса, който днес обсъждаме. Още един път частното решаване на който и да е въпрос, който е брънка от функционирането на образователната система, не може да даде отговор на всички въпроси, които цялостно трябва да бъдат изяснени. Мотивите са изключително положителни и трябва да подкрепим министерството в търсенето на решения, защото те говорят, че се търси в посока на интегрираното образование адекватно решение. Разбира се, трябва да кажем дали с решаването на такъв въпрос, който тук от репликите и от предните две изказвания не звучат достатъчно убедително, е пътят, по който трябва да се върви. Създаването на фонда на базата на сравнението по линията на бедността, на въпроси, които са свързани с етническия характер на учениците в българското училище, не е позитивно. Защото ще се създадат прецеденти, в които ние просто не можем да дадем цялостен отговор как ще се решат проблемите с обхващането на тези ученици. Никой от нас не се заблуждава, че основата част от отпадането на учениците днес в България е по икономически причини. Все по-сериозно нараства процентът на учениците, които са в еднаква степен и българи, и роми, и турци. А някъде, където като прецедент през тази учебна година, господин министър – и аз ще се обърна към Вашия заместник господин Наков, за да го предупредя, случаят беше от Свиленград – се формира прием на ученици в изконни училища, където не трябва да има сегрегация и са само ромски паралелки, как ще се провежда този закон? Как съветниците на този фонд ще провеждат линия на интегриране? Там са само ромски паралелки!

Защо в действащия Закон за народната просвета министерството не реши определени въпроси, които вече са свързани с намеса в районирането на училищата – смея да го кажа, а се търсят палиативни решения? Има училища, в които изконно са учили до миналата година традиционно и българи, и роми, и турци. Създаването на такава недостатъчно сериозна база, която се търси само на базата на профилираното обучение прием на ученици след пети, шести, осми клас, създава много сериозни прецеденти. Така че не може извън контекста на една одобрена от българския парламент стратегия в образованието, в която проблемът с интегрираното образование има цялостно звучене, да бъде поставена преди да се решат другите въпроси. Това е въпрос на философия.

Ние, депутатите, сме длъжни да обсъдим стратегията и тогава да търсим решаването на фондовете. Защото, днес ще кажа, че не може този прецедент да остане единствен. Ние утре, и Жени Живкова загатна в своето изказване, ще искаме фонд – между другото левицата лансира това на 1 октомври – за талантливите ученици. Искаме бюджетният излишък да бъде насочен приоритетно за образованието. И Народното събрание, което имаше такъв прецедент в тридесет и седмият си мандат – имаше фонд "Образование" и беше закрит, ще трябва да закрива или да открива безкрайно много фондове.

А къде отива ролята на държавата? Министерството на образованието, което вместо да събере всички функции по осъществяване политиката по образованието на учениците, просто се занимава с такива странични решения, които не носят никакъв резултат. На практика се получава, че за една и съща образователна услуга, каквато е качественото образование, към което ние не реагираме, напротив, изцяло подкрепяме мотивите в законопроекта, ние ще положим неопределен... Аз още не мога да видя как ще се разпределят парите по отношение на квалификацията; по отношение на работата с общини; със семейства; със задържане, свързано с храненето на децата; с транспортирането на отпадналите и тогава да ги научим на български и да им дадем качествено образование на базата на това, че ще се насочат много, много средства.

Формираме в Народното събрание прецедент, при който това, че не знаеш в достатъчна степен езика, ти все повече получаваш изгода и, така да се каже, ние стимулираме не работата, таланта, не обучението, не непосилния труд, който изгражда един човек – училищният труд е тежък труд, а просто да го задържаме на това положение.

Аз питам: добре, ще овладеят българския език, но нали по-нататък в битката до завършването на образованието трябва висока подготовка? Всички ние, депутатите, знаем, още повече, че днес се връчва докладът на Европейската комисия, че до 2010 г. ние не бива да допускаме по-малко от 10% да отпадат от учениците. Как ще изкараме тези ученици в следващата година на равнището на знаенето на български език, т.е. някъде докъм четвърти клас? Това са много несериозни неща с този фонд от един милион, който ще формираме, и онова, което получава общинското образование по места. Без решаването на въпросите да стимулираме всички фактори – това, за което говори в изказването си Жени Живкова – общините, целият държавен инструментариум, въпросите, свързани с интеграцията на тези деца, защото говорим на широка база от 2002 г. за деца със специфични образователни потребности. Защото има сериозен брой деца, които са по линия на домовете, по линия на икономически слаби семейства, на безработни, които също трябва да бъдат интегрирани в образователната система. Решаването днес с прецедент на този въпрос няма да помогне да постигнем очаквания ефект за образователната система и да се ангажират всички участници.

Вторият мотив, заради който ние на този етап не можем да подкрепим закона, е, че се създава прецедент. Тук се почувства, че този, който – защото базата ще бъде в началото финансиране от държавата, но ще има много други канали, които фондът ще търси. Всички ние, уважаеми дами и господа народни представители, знаем, че който дава средствата, той ще поръча музиката. Аз се страхувам, че донори, за които още не е ясно на българския парламент откъде ще дойдат, ще търсят после реализация на определени тенденции, лансирани в учебни програми, ангажимент при подготовка на кадрите, за които аз, българският депутат, не мога да нося отговорност, че ще отговарям за държавната политика в образованието. Много сериозно трябва да се обмисли получаването на средства в такъв размер, защото и Жени Живкова спомена колко неясни са функциите на самия фонд.

Така че нямаме основание на първо четене да приемем законопроекта, без сериозно да се огледа. Ако трябва, да се върне при вносителя, независимо от всичко, което като ангажименти на базата на декадата сме приели. Аз подкрепям тази идея на нашия министър-председател, но в парламента не бива да правим прецедент с приемането на закон, след който ще се породят много други проблеми, които без стратегия в образованието не могат да бъдат решени сериозно.