Силвия Нейчева

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, аз също ще отправя към вас призив да подкрепим настоящата ратификация. Причината за това е, че може би точно преди две години време именно от пленарната зала започна реализацията на идеята за създаване на Тараклийския университет в Молдова. През м. май 2002 г. една малка групичка представители от българската общност в Молдова поискаха среща с представителите на парламентарното лоби в подкрепа на българската общност извън България. В тази малка групичка от нашата българска общност влизаха народни представители от молдовския парламент Иван Грег и Николай Чернев, който е настоящият ректор на Държавния Тараклийски университет.

Веднага, нямаше и месец по-късно, през м. юни 2002 г. една група народни представители от българския парламент подготвиха подписка, за която се обърнаха към българското Министерство на образованието и науката именно в подкрепа на идеята да бъде реализиран Държавният Тараклийски университет. Благодарение на тази първа подписка, която още през м. юни 2002 г. се подписа тук, в нашия български парламент, Министерството на образованието и науката предприе необходимите действия, за да бъде реализирана тази идея.

Последваха продължителни разговори с Министерството на финансите на България, което трябваше финансово да отговори на въпроса възможно ли е да бъде реализирана тази идея. Малко по-късно Министерството на финансите, след като направи своите разчети, даде положителния отговор, който всички ние очаквахме с голям интерес. От момента, в който и Министерството на образованието и науката, и Министерството на финансите бяха дали своите положителни отговори в подкрепа на идеята да го има наистина този университет в Молдова, последва следващата крачка, а именно съгласуване на тази идея вече и с колегите от молдовското образователно министерство.

Оттам нататък не е нужно на всички вас да казвам колко дълги бяха тези разговори. Те наистина продължиха може би година или две време и, разбира се, в този дълъг процес на преговори, на дипломатически совалки изключително важна се оказа и намесата на българския президент Георги Първанов, който съумя вече на едно доста високо политическо равнище, а именно в своите лични разговори с молдовския президент Воронин, да договорят, наистина да вземат политическото решение за създаването на този университет в Тараклия. Разбира се, след положителната договореност, която успяха да постигнат българският и молдовският президенти се достигна вече до конкретните стъпки, а именно до подписването на споразумението между образователните министерства, а по-късно и между правителствата на България и Молдова.

Ако в самото начало през м. юни 2002 г. идеята на нашите българи в Тараклия стартира именно като една идея за създаване на филиал на Великотърновския университет, а малко по-късно във времето, вече съгласувана между образователното министерство и нашите българи в Тараклия, прерасна в една идея това да бъде университет на българската общност и стигаме до днешния ден, когато тази договореност, която постигнаха двете страни България и Молдова – това е идеята за създаването на Тараклийски държавен университет. Сега бих казала с чувство на гордост от самата работа на този Тараклийски държавен университет, че негови гости успяха вече да бъдат и българският президент Георги Първанов и председателят на парламента Огнян Герджиков по време на първата официална парламентарна делегация от България в Молдова, която беше реализирана съвсем наскоро.

Ако в момента заставам пред вас, именно водена от желанието си да ви призова всички ние да подкрепим тази ратификация, правя това и по простата и в същото време доста сложна и не толкова често случваща се в български условия причина, а именно фактът, че с това споразумение, с реализацията на тази идея, ще бъде създаден университет на българската общност в Тараклия. В този дълъг процес на договаряне и реализация се включиха на първо място българските народни представители, малко по-късно във времето – българската изпълнителна власт в лицето на образователното и финансовото министерство, въобще на целия Министерски съвет и, разбира се, на българския президент.

Мисля, че ако по-често ние като политици, като държавници съумяваме да постигаме консенсус по въпроси, които са наистина от национално значение за България, и резултатите, на които всички ние ще бъдем свидетели, ще бъдат много повече, защото наистина има въпроси, около които всички ние трябва да постигаме така нужния за всички нас консенсус и като казвам всички нас, имам предвид не само нашето поколение, а бъдещите поколения българи, които ще живеят тук по нашите български земи.

Отправям към всички вас още веднъж призив да подкрепим настоящата ратификация, защото това няма да бъде просто университет, който ще обслужва в най-голяма степен българите от Молдова, а ще бъде университет на българската общност за бесарабските българи и в Молдова, и от Украйна, тъй като те като цяло са оформени в тази географска област, наречена Бесарабия и всички българи, които живеят именно там се нуждаят наистина от една допълнителна подкрепа, включително от българската страна за повишаване на тяхното образователно равнище. Благодаря за вниманието.