Госпожо Тоткова, искам да Ви помоля да не ми вменявате грях, който просто не съм извършила. Това, което казах, е, че е нужно взаимно, едни на други прошка да си поискаме. Някои от тях, които във времето – дали поради болка, дали поради гняв, дали поради несъгласие с политиката, която българската държава е осъществала, имало е такива ситуации, в които са се отричали от родината си. Това е факт и много от самите българи ще го споделят. Но в същото време, включително и в моето изказване, казах, че и ние от тях прошка трябва да поискаме, защото във времето твърде често сме се правили, че ги няма.
Така че аз смятам, че няма нищо по-християнско, даже бих казала, от това едни на други прошка да си поискаме. Смятам, че е дошъл моментът за това.
Включително и още нещо казах в своето изказване: няма да ни приемат в Европейския съюз преди едни на други - братята и сестри по кръв, прошка да сме си поис кали и едни с други да сме се помирили.
В този смисъл беше моето изказване и ви моля грях, който не съм извършила, да не ми придавате. Благодаря.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Стража съществува благодарение на хора като Вас!