Мирослав Севлиевски

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, господин министър-председател, уважаеми колеги! Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото, а сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международният тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак. На 3 септември призовах управляващите да спрат да възобновяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля, наистина Новото време моли, БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терора.

Колеги, през септември миналата година казах, че ни остават десет месеца, през които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди това внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.

Сега на Тридесет и деветото Народно събрание, на всички нас ни остават само сто шестдесет и четири дни и всеки българин трябва да си отговори на няколко въпроса и да вземе няколко решения. Едно от тези решения е съдбовно.

Всеки трябва да реши остава ли в България или иска да избяга. Защото, ако си решил да останеш, това означава да гласуваш. Гласуването е за това да има държава, да има бъдеще. Отказът от гласуване е бягство, както е бягство и политическият отказ от ефективна работа, бягство е и поредната партийна подялба на миналото, бягство е възкресяване на страха, на вражеския език, на заплахите, на компроматите, на досиетата. Новото време няма да участва в този ретрограден дебат, който се води от старите партии, устремени към нов мандат на разпределението.

Новото време призовава към сто шестдесет и четири дни на създаването.

През декември казах, че 2005 г. трябва да е година на възраждане на българското образование. И, ако има важно предизвикателство пред нас, депутатите, за последните сто шестдесет и четири дни от този парламент, то не е да измисляме нови закони, нито нови думи. Думите на новата политическа година са "възраждане на българското образование и българската наука".

Ако през 1885 г. Съединението е правело силата, днес образованието и науката правят държавата. Изборът пред българите и българските политици е да имаме куража да обединим България заради училището и децата, заради своето бъдеще, заради успеха на държавата. Призвани сме да вложим всичките си политически умения и да приемем за своя кауза възраждането на българското образование.

Уважаеми дами и господа, този парламент и всяка парламентарна група в него обеща на избирателите си и на цялото общество да реформира българския политически модел. Ако искаме обществото да има вяра в институцията Народно събрание, във върховенството на неговите решения, длъжни сме да изпълним това обещание, длъжни сме да премахнем привилегиите на партиите, длъжни сме да приемем ново изборно законодателство, да гласуваме Закона за референдумите и Етичния кодекс. Новото време не ще се откаже от нито един свой закон, от нито една своя инициатва. Новото време даде пример как се прави модерна политика – ясно, публично, ефективно, пред и за цялото общество.

Уважаеми колеги, няма да спра, а ви призовавам тези сто шестдесет и четири дни да са най-ефективните на Тридесет и деветия български парламент, да покажем, че не сме избягали от доверието, с което хората са ни изпратили тук, да докажем, че оставаме – оставаме в България, че можем да приемаме закони и да вземаме ефективни решения, които ще накарат хората да вярват, че има смисъл да гласуват.

Колеги, ние имаме мисия! Нашата мисия е да възстановим истинността на политическия модел и не само да караме хората да вярват, а и да ги мотивираме. Да ги мотивираме, не като ги връщаме в миналото и им насаждаме страх, защото това е политическият език на студената война. Модерният българин отдавна не говори този език. Това е езикът на паяка, който те дебне иззад ъгъла да паркираш срещу правилата, които незнайно кой е измислил, само за да те накаже и глоби. Партиите на паяка нямат бъдеще. Бъдещето е на партиите на свободното придвижване. Страхът, принудата, привилегиите и миналото са политическите паяци-чудовища! (Викове: "Браво!" и ръкопляскания от КБ.)

Ние, партиите в парламента, притежаваме инструментите, с които да направим хората свободни от тези чудовища. Ние притежаваме силата на доверието, дадено ни да пазим националния интерес, а той е да възродим страната, а не да плашим хората. (Ръкопляскания и викове: "Браво!" от КБ.)

На България е нужна демокрация, която внушава доверие, а това зависи единствено от качеството на партиите и техните представители в парламента. Длъжни сме да докажем, че има справедливост и отговорност в управлението, че политиката е разумна и морална. И ако и през тези сто шестдесет и четири дни не докажем, че сме в състояние да се справим, на изборите не бива да очакваме национално доверие, а национално възмушение. Дано всички имаме разума да не го допуснем. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Новото време и КБ, единични ръкопляскания от НДСВ.)