Бойко Радоев

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ние двамата с Николай Камов носим особена отговорност към днешна дата по темата, която обсъждаме. Април месец 2002 г. инициирахме тази тема в дневния ред на Народното събрание. Инициирахме я с дълбокото убеждение, базиращо се на сериозни изследвания и анализ, че е необходим нов Закон за политическите партии, закон, който да потърси тази реформа на партийната система, която да отговаря на съвременните обществени условия, на натрупванията, които българското общество изживя през тези 15 години. Ние разглеждахме закона като начало на тази реформа. Законът е една законодателна рамка, определяща общите граници, и в никакъв случай не го разглеждаме като административен акт, който за една нощ, за един месец или за три месеца ще преобърне всичко обратно или така, че да се сложи точка. Разглеждахме закона като еднакъв за всички партии, и за големите, и за малките, и за старите, и за новите, тъй като само на тази основа може да се търси тази качествена реформа, която ние предложихме на Народното събрание и на българското общество.

Когато представяхме нашия законопроект на първо четене, казахме, че разглеждаме закона като структуроопределящ за политическата система и от тази гледна точка като закон, който трябва да постигне максимален консенсус и в пленарната зала, но и консенсус между Народното събрание, между българските политици, между българските партии и българското общество. Така разглеждахме закона, тъй като именно обществото изразява тези нагласи по отношение на партиите, които търсят корекция в своята дейност.

И без да бягаме от отговорност, може би предоверявайки се на начина, по който тръгна обсъждането на закона и в комисията, считаме, че в крайна сметка добрата идея за качествена реформа на партийната система, отговаряща на тези условия, за които споменах, беше дискредитирана по начина, по който беше обсъждана в пленарната зала. Не само върнатите два текста се писаха на коляно в залата, много други също получиха редакция, с нагласата да бъдат подобрени някъде и бяха развалени.

Не искам да анализирам проблемите, защо това стана така – дали защото прекалено се партизира законът, дали защото се търсят партийни дивиденти в полза на едни партии и в ущърб на други, както прозвуча в крайна сметка в обществото, но, така или иначе, законът беше дебалансиран в окончателния му вид, в който беше приет, и едва ли може да изиграе тази роля, която предвиждахме в нашите нагласи.

Промяната в двата текста поставя редица въпроси към редица предходни текстове – това трябва да се разбере от специалистите по тази проблематика, те не могат да бъдат толкова лесно коригирани, да уеднаквим условията за пререгистрация и да решим проблема. Факторът време, който беше споменат и в предходни изказвания, сега, в навечерието на изборите, също предопределя възможността законът да бъде въведен в тези срокове, които са записани в него.

Ето защо, инициирайки преди години този въпрос пред Народното събрание с Николай Камов, стигайки до изводите, които споделих сега с вас, веднага след приемането на закона в пленарна зала потърсихме с него среща с президента и изложихме тези мотиви с молбата да бъде наложено вето върху закона, поне отчасти да оправдаем своето друго виждане за това как трябва да бъде реформирана партийната система в страната.

Подкрепям изложените предложения, че законът трябва да получи по-сериозен оглед и в Правната комисия на Народното събрание, че със закона не трябва да се бърза в името на това да направим действително такъв закон, който да даде добра законодателна рамка за реформата в партийната система. Не е въпросът дали ще влезе преди или след изборите, въпросът е да бъде приет качествен закон, въпросът е той да бъде приет тогава, когато сме готови да направим това – закон, който да не ни противопоставя както един срещу друг в тази зала, така и с нагласите на българското общество. Благодаря ви.