Мирослав Севлиевски

Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Въпросът на Новото време е един-единствен: кой носи отговорност, когато се нарушава добрата парламентарна практика? Кой ще понесе отговорност заради това, че на няколко пъти беше потъпкан парламентарният правилник? Кой носи и кой ще понесе персоналната отговорност за това, че един министър – министър Шулева, надвиши неколкократно правата си? Първо, иззе всички функции на Надзорния съвет на “Булгартабак холдинг”. Второ, иззе всички функции на Министерския съвет. И трето, иззе всички функции на този парламент. В средствата за масова информация беше публикувана информация, бяха казани лично от министър Шулева думи, които задължават българския парламент по сделката за “Булгартабак холдинг” в една или друга посока, без парламентът да бъде питан.

Министър Шулева направи и друго. Тя обяви в средствата за масова информация, че е преговаряла за цената на миноритарните собственици на “Булгартабак холдинг” и е договорила цена. Аз не знам как тези хиляди хора са й дали пълномощно.

Аз питам докога в кабинета ще има министри, които си позволяват да изземват функции на други органи и докога неглижирането на българския парламент, на практиката, наложена през тези 15 години, добрата практика, ще бъде нарушавана и кой ще носи отговорност?

През 1990 г. студентите в Софийския университет не излязоха извън залите, за да създават за в бъдеще практика, каквато имаше до 1990 г. в този парламент, когато един човек диктуваше всичко. Един човек пише правилата, един човек си ги изпълняваше. Днес българският парламент е безмислено да го има, ако министър Шулева изземе всичките му права. По-добре да гласуваме чл. 1 на Конституцията и да кажем: “Шулева решава всичко”. Ние от Новото време не искаме това да се случи.

Министър Шулева днес трябва да даде отговори на всички тези въпроси и тя трябва да отговори кое й даде куража, кой й даде куража да има това поведение, което е лъжицата катран в кацата на българската демокрация? Благодаря. (Ръкопляскания от Новото време.)