Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, почти към края сме на дебата. Всички, които тук се изказаха, като че ли казваха едно и също: ние искаме болница, ние не сме против болницата. Обаче в действителност така ли е? Аз съм с друго убеждение.

Вижте, тук всички застават и декларират едно, а мисленето, мотивите им са съвсем други, съвсем различни.

Да не се краде.

Да не се краде, но за това ще говоря малко по-късно.

Сега, сега.

Уважаеми дами и господа народни представители, ще ви припомня нещо, особено на господата отляво. Когато се строеше НДК аз всяка сутрин и вечер пътувах с тролей за работа и се връщах. Аз всяка сутрин и вечер слушах ропота и недоволството на хората, и псувните на хората към тогавашното правителство, и псувните към генералния секретар на БКП. Днес можете ли вие или някой да си представи България или София без НДК? Не.