Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Гласувах против този вот за недоверие на правителството, тъй като това беше една демагогия на обединената опозиция (реплики от КБ), която под поредния благовиден предлог целеше да възобнови и да установи удобния за тях двуполюсен политически модел. Този модел, който години наред ги караше да играят роли пред парламентарните зали, пред други зали, които бяха предназначени единствено и само за...

Двадесет години!

… във времето на несигурността, на хаоса, на безперспективността.

Гласувах доверие на това правителство, защото НДСВ, макар и млада политическа формация, макар да направи своите политически грешки, доказа, че е израснала политически, че има своята политическа физиономия и има доверието на своите избиратели днес и в бъдеще!

Добре.

Гласувах доверие на това правителство, защото, уважаеми дами и господа, съм част от българския народ и като такава аз не искам за мен и за своето семейство повече да има несигурност, унижение, празни надежди, празни обещания.

Аз искам да живея, а също и моите потомци, да имаме своята свобода, своето равноправие. Аз искам да живея в интелигентна и модерна страна и ви благодаря, на всички вас, които подкрепихте този вот, които подкрепихте това правителство. (Ръкопляскания от НДСВ.)