Да ви призная, дами и господа, не очаквах, че мои приятели и колеги ще се включат в хора на отрицанието.
Но тук, драги Стефане, искам да припомня, че аз бях човекът, който не подкрепи бюджета на собственото си правителство в областта на културата преди две години. Дефинирах ясно причините, те бяха разбрани от правителството и веднага на следващата година всички тези необходимости, за които говорихме тогава и ти, и аз, Стефане, бяха запълнени, включително и средствата за кино.
Така че тази реплика не я приемам като упрек, а само като потвърждение на това, което казах в началото.
Що се отнася до това, защо съм разрешил – не аз съм човекът, който разрешава, но това новосъздадено министерство като предизвикателство се включва напълно в моята концепция, която съм излагал на конференциите на комисиите на култура на страните от Югоизточна Европа. И тогава ти лично ме поздрави за тази концепция, следователно ти подкрепяш този подход на управление на българските културни процеси.
Що се отнася до репликата на моя скъп приятел Емил Кошлуков – казаното от проф. Божидар Димитров мисля, че не подлежи на коментар. Проблемът е, че представената от тях програма не е ноу-хау, а възстановка на стара планова икономика в културните процеси, когато беше казвано: ти ще правиш тази и тази постановка, ти ще пишеш тази и тази книга, а днес ние говорим за нещо коренно различно и явно трудно разбираемо от лявата страна. Говорим за планиране на културните процеси в едно бъдещо време в полза на българското общество.
Това е моят отговор. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: