Донка Дончева

Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, господа министри! Истина е, че днес вероятно е един от най-важните дни, в който съдбините на българското общество държим в ръцете си с един акт, който трябва да приветстваме, но не очаквайте, че в залата само трябва да ръкопляскаме за всичко, което предстои да парафираме, да гласуваме след малко с подкрепата, вероятно, на всички парламентарно представени сили. Става дума за един много амбициозен проект, който преминава не само през мандата на това Народно събрание, а вероятно ще продължи и през следващите години.

Националната стратегия е едно предизвикателство към всички нас, за да не допуснем онази част от нея, която е свързана с плана за действие, да бъде подценена и нереализуема. Имам предвид това, което ще касае въпросите, свързани със създаването на нормативната уредба, обучението на преподавателския състав, създаването на образователното съдържание по отделните учебни дисциплини.

Избягвам от всичко, което е свързано с влизането на технологиите в училище, нещо, което е безспорно, и по оценка на левицата закъсня. Но макар и късно, то трябваше да се случи.

Притесненията ми идват, господин министър на образованието, главно от това, че ние през тази година имахме възможност да наблюдаваме и в тази част от системата, която търсеше вашата подкрепа по отношение на стратегията в средното образование, в частта й по информационните технологии, и подкрепа не получи. Имаме един конкретен случай, който е свързан с Вашата дейност, докато бяхте заместник-министър, става дума за гр. Брезово, на територията на област Пловдив, където бяха поискали подкрепа от нас – ръководството на училището, за включване в използването на информационни технологии по различни учебни предмети. Откакто от седем-осем месеца съм депутат, само аз два пъти бях в министерството с молба нито повече, нито по-малко, това е училище от втори тип, както сте го въвели в стратегията, да получи един компютърен кабинет. А хората са свързали в една сериозна система всичко, което води до нарастване на ефективността от образованието чрез електронното обучение - индивидуално диференциране, екипно-груповата работа, разработването на проекти. Те разполагат с много добри учители по информатика, които са от университета, в това число докторанти, които работят по проекта. И всичко това с невъзможност да осигурим единадесет работни места, обзаведени по проект, който е съгласуван с ХЕИ, има съответно охрана, отговаря на съответните изисквания, за да бъде включена техниката.

През май месец мисля, че те трябваше да споделят този опит, защото работят по съвместни проекти с други държави – това са три международни проекта, и са затруднени на първоначалното равнище в частта по въвеждането на технологиите. Тази тенденция, която като цяло вие поехте и трябваше три години да следвате.

Ето защо аз имам много сериозни съмнения, че по отношение на това да подготвим кадрите, те по-нататък да подготвят останалите от другия цикъл, значи – първо, кадрите по информатика, после всичко, което е свързано със самия учебен процес, е най-тънката част от стратегията, която просто в рамките на този мандат е изключено така амбициозно да влизат в Национален план за действие.

Как например ще реализирате информационните и комуникационните технологии по предметите, ако става дума за това, че това се постига чрез интегриране в различните учебни предмети и трябва да се положат следните цели: не е достатъчно само да влезе в системата съдържанието на учебниците, имаме предвид и сериозни изисквания, които касаят държавните образователни изисквания, а те трябва да реализират целта – учениците да усвояват технологии за решаване на проблеми от различни предметни области. Да натрупат опит и да свикнат да използват информационните технологии като основно средство в своето ежедневие с цел да се постигне по-висока ефективност и качество в учебния процес.

В резултат на това в различните учебни програми тези общи знания, умения и компетенции ние не виждаме как, ïðè липсата на разработена национална стратегия в средното образование, ще ги постигнете. Ето например проблемите, свързани с разбирането не само на ролята на информационните и комуникационните технологии в съвременното общество - в търсенето, подбора, организирането, представянето и разпространението на информацията по даден проблем, в използването на компютърните средства, в изследването на процеси и явления с помощта на компютърно моделиране, стимулиране и мултимедии, в управлението на процеси, в идентифициране на проблемите. Отделно това е много специфично, например в група предмети, каквито са хуманитарните в българския език – как да използват компютърно текстообработване, използване при профилиран текст, комбинирани графики, таблици, при оформлението на различни материали, при корекции на лексиката в текст. Още по-специфично е, ако добавим и майчин език. По проблемите, свързани най-главно с това, с което изостава българското училище – математиката и технологиите, ролята е изключително голяма и са изписани един списък от изисквания, които трябва да се постигнат.

Това ни кара да мислим, че тази част от стратегията, която е свързана с прилагането на целите в практически условия, заради които се влиза в училище, обезпечаването с такава сериозна, колосална сума по българските параметри изисква много сериозен и прецизен прочит. За да не стигнем дотам, когато приемем стратегията и вас ви попитат в края на мандата: "Какво е състоянието на българското образование?". И по подобие на един стар соцвиц вие да отговорите, ако ви питат само с една дума, естествено да кажете, че е добро. Но ако трябва да дадете два отговора на въпроса: "Какво реално стана състоянието на българското образование в края на мандата?", отговорът да бъде: "Не е добро!"