Атанас Василев
Благодаря, господин председателю.
Струва ми се, че много често се размива границата между допълнителния труд, извънредния труд и удължаването на работното време по смисъла на чл. 136а. Значи, тези неща са различни. Тук говорим за нормалния случай, в който един работник или служител иска да сключи, наред с основния договор, който има с един работодател за пълното си работно време, договор по външно съвместителство по силата на чл. 111 на същия кодекс на труда с друг работодател – може за същата, а може и за друга работа. Това е смисълът. Сегашното ограничение не му дава възможност – аз мисля, че вече го обясних това – ако той има един пълен работен ден от 8 часа и 5-дневна работна седмица, значи като направи 40-те часа за 5 дни, той не може да отиде по външно съвместителство да работи за повече от 8 часа седмично, което е смешно и няма кой да го наеме за толкова време.
Това е съвсем друга фигура – допълнителният труд по външно съвместителство от удължаването на работното време или пък извънредния труд. Така че смятам, че ако се разграничат нещата, тезата не може да има възражения, като при това във втората точка се запазва препращането към първата алинея – всъщност това е защитата на работника или служителя, че не може при втория договор - при два, три или колкото и да са договорите, да се накърнява междудневната и междуседмичната почивка, което вече е казано в първата алинея. Благодаря ви за вниманието.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк:
Стенограма от 16-ти март 2005
Показване на 5 от 146 изказвания
Стража съществува благодарение на хора като Вас!