Явор Милушев

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Както вече стана ясно, след 31 декември 2004 г. престана на действа § 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, с други думи лицата, които са навършили 45-годишна възраст и имат осигурителен стаж, равен на 90 точки, тоест 15 г. трудов стаж под земята, вече ще се пенсионират при условията на § 4, ал. 2 или чл. 104, ал. 3, или с други думи, на 52-годишна възраст. По този начин се създава една неравнопоставеност между лицата, които работят при едни и същи условия. Едни вече са ползвали правото по § 4, ал. 3, други след 1 януари не могат да ползват тези права през настоящата година.

Както е известно, през 2001 г. съгласно промените в Кодекса за социално осигуряване се увеличи възрастта за пенсиониране от 3 и 5 години за някои категории труд. След 31 декември 2004 г. на практика възрастта за пенсиониране на миньорите и на работещите под земята ще бъде увеличена със 7 години или с други думи, от 45 на 52 години и при навършване на 52 и началото на 53-годишна възраст.

Колегите тук обосноваха основните мотиви, поради които са внесли своите законопроекти. На вас ви е известно, че още в началото на 90-те години започна някаква реформа в рудодобива, в подземния добив, не е необходимо да припомням случая с “Горубсо”.

Но ето преди броени дни, на 10 май се появи съобщение за обявяване на търг при открито наддаване за рудник “Миньор”, който е част от мината в ликвидация “Колош”. Там работят около 250 миньори. Ако рудник “Миньор” не бъде приватизиран, наистина тези миньори ще преживеят много сериозни социални сътресения.

Ако сравним този пример пък с мината “Лев” в Габровска област, ще видим, че тя премина през приватизация, продажба, стигна до фалит, а две години след продажбата настъпи ликвидация, освобождаване на всички работници, което наистина, от друга страна, също доведе до много сериозен социален трус.

Преструктурирането, повече от ясно за всички народни представители е, че не е прост процес. Това е сложен процес, който изисква одобряване на проекти. Аз разполагам тук с целия план за преструктуриране на сектор “Въгледобив”, финансово оздравяване, закриване на неефективните производства и наистина това е един много сложен процес, който продължава и в момента, но практиката доказа, че той не можа да завърши към 31 декември миналата година.

Именно с тази цел, за да не се получи такава неравнопоставеност между работещите при едни и същи условия, дори на едно и също място, направих своето предложение за промяна на § 4, ал. 3, с други думи да се увеличи срокът от 31 декември 2004 г. до 31 декември 2006 г. Това е датата на приемането ни – на 1 януари ще бъдем приети в Европейския съюз.

Аз считам, че ние не можем да поемем ангажименти както пред бъдещо Народно събрание, така и пред което и да е бъдещо правителство, да натоварим бюджета с излишни, с непредвидени по-скоро разходи, а, от друга страна, следвам концепцията, която Европейският съюз предлага за увеличаване на горната граница за пенсиониране, и то преди всичко по старост. Това предложение го правя, защото съм следвал логиката на законодателя през 2000-та година, когато той е имал предвид това, че предлага да бъде ползвано това право, не привилегия, той е имал предвид тези, които са започнали работа през 1985 г. С други думи, те са започнали работа при друго, съвсем различно от днешното обществено и политическо устройство. Те тогава са приели тази миньорска професия за своя избор. Тогава не е съществувал пазар на труда, не е съществувала възможност за по-широк избор.

Считам, че през 2000-та година законодателят твърде трудно е взел своето решение, но явно той го е взел поради две причини: първо, съществувало е намерение за бърза приватизация на въгледобива, а, от друга страна, държавата пък не е била подготвена да замени въгледобива с нови алтернативни енергоносители. Надали и в момента имаме такава подготовка.

Тук виждам управителя на НОИ, господин Мирославов, заместник-министъра, така че аз се надявам те да вземат отношение по направеното от мен предложение за промяна на Кодекса за социално осигуряване.

Що се отнася до второто ми предложение за 20-годишния срок, аз много добре съм проучил формулата, която се предлага в § 4, ал. 2 и 3, и естествено съм направил необходимите изчисления. С 20-годишния срок исках да насоча вниманието ви, уважаеми дами и господа народни представители, именно към това, че става въпрос за една категория хора, които са започнали работа при други обществени условия преди тези 20 години – от днешна дата назад.

При мен са идвали различни хора, но това са единични случаи. Един пенсионер се оказа, че търси работа, по-млад е от мен с 10 години. Попитах го какво е работил – работил е миньор, а търси работа в строителството. Друг пък не може да се пенсионира на 45 години, въпреки че има 23-годишен трудов стаж под земята. Трети пък иска да ползва това право по § 4, ал. 3, само защото е работил 11 години под земята, трета категория труд, сега има още 12 години работа по първа категория труд, като счита, че не е право, а е привилегия. Иска да ползва тази привилегия.

Да, единичните случаи сигурно са драматични за всеки един от тези работници, но те не се вписват в общата философия на Кодекса за социално осигуряване и аз по никакъв начин не съм имал намерение да разтърся фундаментите на Кодекса за социално осигуряване, като предлагам 20 години осигурителен стаж. Единствено това го направих с цел да насоча вашето внимание, че става въпрос именно за тази категория.

Дами и господа, справедливото удължаване на срока за пенсиониране съгласно § 4, ал. 3 с две години дали ще накърни по някакъв начин или разклати, както казах, основите на Кодекса за социално осигуряване? Удължаването на срока категорично няма да повлияе на философията на кодекса, а само ще продължи съществуващо вече право. Аз категорично застъпвам становището, че пенсията трябва да замести доходите за труд тогава, когато лицето поради настъпила старост вече е изпаднало в състояние на трайна нетрудоспособност. Всяко друго отклонение от такава философия е изключение от случая, което поражда други, нови вмешателства и агресии във философията на Кодекса за социално осигуряване.

Затова именно предлагам на вашето внимание да намерим сили и моля да подкрепите предложения от мен законопроект – срокът за пенсиониране да бъде удължен с 2 години до датата ни на приемане в Европейския съюз, с други думи до 31 декември 2006 г. Благодаря за вниманието.