Господин Иванов, Вие направихте това предложение ад хок. Ако прочетете тук стенограмата, ту говорехте за 1 юни, ту за 1 юли. Тоест искам да Ви кажа, че не отчитате факта, че ние веднага започваме да даваме добавките на хората. Обезщетенията, които ще започнат сега да ги дават, да се сортират и да се събират, започваме да ги даваме от 1 януари 2006 г. Искам да Ви кажа, че това Народно събрание два пъти промени този закон и аз съм щастлив, защото, ако присъствахте на последното заседание на Комиси...

Давам думата на народния представител господин Влахов. Моля да бъда извинен, вероятно не съм го видял, че първи е вдигнал ръка.

Изключително Ви благодаря, господин председател. Вие сте много прецизен, когато гледате кой е първи и кой – втори.

Аз ще допълня моите колеги: това решение, уважаеми колеги, беше взето единодушно в комисията. Беше взето и със съгласието на председателите на съюзите на репресираните, които, също както нас, сложиха интересите на държавата над личните си интереси и интересите на представляваните от тях хора.

Затова ви призовавам да гласуваме този текст, така както е предложен от комисията. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Влахов.

Имате право на дуплика, господин Иванов.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Независимо от трите реплики, аз не оттеглям предложението си. Нещо повече, считам, че намесата на политическия елемент какво било през 1997 и 2001 г. не прави чест на господин Ахмед Юсеин, защото аз не изключих четири години от общо тези петнадесет, с което дадох ясен знак, че всички ние, независимо кога сме били в управлението – дали по време на правителството на Беров, или по времето на Жан Виденов, или на Иван Костов, сме длъжници на тези хора....