Емил Кошлуков

Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаеми колеги, знам, че тази дискусия стана прекалено тежка и затова ще бъда максимално кратък. Безсилието на тази дискусия се дължи на невъзможността тази зала да оправдае факта, че отхвърлихме Избирателния кодекс. Няма време – има време. Преди три години го внесохме. Няма решение за бюлетини. Има всичко, беше обсъдено.

Истинската причина днес да участвам в една безсмислена дискусия, в която се напада ДПС и ОДС, в която БСП си изтъкват някакви точки, е че никой оттук не пожела да промени избирателната система и сега се опитваме да лъжем, че в последния миг ще направим половинчати промени. Те са такива – половинчати. Какво можем да направим за един месец? Какво друго можем да направим?

Целият дебат около интегралната бюлетина, който цели да покаже ДПС като рекетьор и всички останали като обединени, всъщност не дава никакъв избор. В интегралната бюлетина ще могат ли нашите съграждани да си изберат депутата? Не, пак ще им го спуснат от партийните централи. И в отделните, и в интегралните листите ги пише София, партийните босове и партийните сиви кардинали ги редят. Не го знаем това ли?

Така че цялата тази дискусия, която слушаме тук, изяде целия парламентарен ден. Може в очите на някой да изглежда като предизборна пропаганда, но тя е ярък пример на политическо безсилие, на стремежа на това статукво да си запази местата. Колко от седящите тук са готови да отидат на мажоритарни избори? Е, как ще ги подкрепят. Дори и сега в тези бюлетини на мен ми се струва, че имаме още мъничко възможност да направим нещо добро и то е да дадем някаква преференция на нашите съграждани. Петнадесет години редим парламенти, петнадесет години възпроизвеждаме един нелегитимен политически елит, несвързан с обществото. Колко от нас смеят да се явят и да кажат, че те са народните представители, които трябва да бъдат по Конституция?

Новото време ще предложи три неща: първо, преференция, в квадратчетата на бюлетините, стига да получим съгласие на коалиционните ни партньори, избирателят да може да пренареди листата – не първият, спуснат от партийния шеф, да е първи, а последният, ако го харесат, да стане първи. Поне в рамките на тази листа да има някакъв избор.

Съобщавам само за сведение на народните представители, че има три възможни вида: едното е пренареждане; второто е негативната преференция – зачертаване, поне да задраскаш тези от листата, които смяташ, че са недостойни, защото ще влязат очевидни крадци и бандити и в следващия парламент, както влизат във всеки – следствени с дела, коментирани в цялата страна като автори на корупцията, с РМД-та – пак ще бъдат вътре. Зачертаване – поне да махнеш най-тежките, най-ужасните. И третото, възможно в световната практика, е допълване, да впишеш, ти да допишеш.

Не казвам, че ги защитаваме в този вид. Казвам какво е възможно в рамките на фиксираната листа – да я преобърнеш, да я пренаредиш, малко да я разместиш. Това ще бъде нашето предложение към колегите от НДСВ и ДПС. Останалият дебат е напълно безпредметен. Той е чисто технически и нито интегралната бюлетина, нито гласуването по места решават кой знае какви въпроси.

Ако в тези закони успеем, както каза колегата Вълчев, да насърчим повече избиратели да гласуват, това ще е най-голямата победа. В деня на изборите българските ни съграждани отново няма да имат избор и тази истина трябва да се каже от тази трибуна, за съжаление. За съжаление – три години, защото всяка сряда Новото време вкарваше кодекса и всяка сряда всички борци за демокрация тук натискаха червеното копче. Благодаря ви за вниманието.