Кръстьо Петков

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, трагедията, която се разигра миналата година и темата, която ние днес разискваме, няма да приключат с доклада, който предложи нашата комисия.

Аз подписах проекта за решение с особено мнение и се чувствам задължен да представя пред вас мотивите си, но преди да стигна до тях, разрешете ми да кажа няколко думи от принципен характер, както и да се опитам да видя защо невинаги, в това число и в нашия случай, анкетните комисии на парламента вършат работа.

Най-напред искам да изразя задоволството си от коректния тон и добросъвестното отношение към тази сложна и деликатна задача, който проявиха членовете на комисията практически без изключение, както и председателят на комисията – госпожа Костадинова. В продължение на повече от половин година бяха търсени, събирани, анализирани факти, които доведоха до този доклад и до проекта за решение.

Мисля, че трябва да отдадем заслуженото и на предишния председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, който независимо от особения характер на случая, все пак даде съгласие и помогна да се създаде тази комисия и тя да работи, да продължи работата си след първоначално установения срок.

Комисията обаче не работеше гладко и равномерно и без да проявявам субективизъм, бих искал да кажа, че основните причини бяха извън нея.

Ние се натъкваме, господин председател, на поредния случай, когато по важни, болезнени въпроси за обществото, институции в държавата – държавни и частни, не сътрудничат на Народното събрание, възпрепятстват работата на комисиите, които се създават, протакат работата на Народното събрание и по този начин губят ценно време и в крайна сметка снижават ефективността от нашата работа. Какво имам предвид?

На два пъти, ако не ме лъже паметта, Националната следствена служба или не откликна на искането на комисията да даде информация, или я даде с голямо закъснение, или, което според мен е недопустимо, дори скандално, ни препрати да четем информацията, която искаме, от обвинителния акт в съда.

Трябваше ребром да се постави въпросът и със съдействието на ръководството на Народното събрание да се изиска тази информация. А тя беше много важна, тъй като засягаше няколко ключови момента в трагедията и в изясняване на причините за нея. Например, ако се върнем още в началото – защо е било наредено да не се прави аутопсия на децата? Това обичайна практика ли е? Как така изведнъж, при такава тежка трагедия, потресла цялата страна, се налага да се вземе решение да не се прави аутопсия на телата на загиналите деца?

Изваждането на автобуса – хиляди приказки се изприказваха. Бавихме се пет-шест месеца. Позовавахме се на това, че метеорологичните условия и придошлата река не позволяват, че нямало пари. Накрая се намериха пари. Автобусът беше изваден, обаче с пет или шест месеца закъснение.

Допусна се вещите на децата да се извадят без присъствие на следствието.

И накрая идва мнението на Националната следствена служба, което ние не получихме нито през м. септември, нито през м. октомври. Наложи се да чакаме, ако не ме лъже паметта, повече от два месеца, за да благоволят господата да дойдат. Бяха до такава степен арогантни, че ни препратиха да ходим на пресконференции и да изслушаме тяхното становище. И това става в една правова държава, в една парламентарна република!

Тези факти би трябвало да бъдат известни на народните представители, преди да одобрим и доклада, и проекта за решение.

А сега – защо специално проекта за решение аз не мога да подпиша при 100-процентова подкрепа и сложих особено мнение?

Докладът е добър, доста добър, почти пълен, но част от констатациите не намират място в проекта за решение и според мен този проект за решение няма да изиграе ролята на превантивен, ефективен механизъм в бъдеще да не се случват такива неща.

На първо място задължаваме Министерския съвет да извърши действия спрямо Министерството на образованието и науката, но има още едно министерство, което е съпричастно към злополуката. Това е Министерството на транспорта и съобщенията и системата, по която се проверява, лицензира и разрешава ползването на автобус. Тя също трябва да бъде променена.

По-нататък, отбелязваме, че в резултат на работата на комисията е създаден кризисен център в Министерството на външните работи. Но проблемът не беше само в Министерството на външните работи. В нашата държава липсва координация и бърза реакция, когато се случват трагедии от подобен характер – като почнем от събитията и убийствата в Ирак и се стигне до ето този случай, който потресе цялата страна.

Почти 12 часа минаха, преди да се задейства държавният механизъм. Депутати и ръководството на Народното събрание бяха на мястото. Няколко ведомства, които са отговорни за цялата тази работа, в това число Министерството на здравеопазването, не реагираха по съответния начин. И се получи спонтанно гражданско начинание под натиска на родителите и медиите, за да се търси вариант за изход от трагедията. Ние имаме нужда не от нещо, което се създава към Министерството на външните работи, а от нещо, което се създава в държавата.

Допустимо ли е в държава като България, която вече има милиарди излишъци в своя бюджет, да не може да намери пари за техническа операция по изваждането на автобуса или да направи други неща – да поддържа специален екип от водолази, каквито трябваше да бъдат търсени седмици наред, и т.н.?! Ето тези неща ги няма в проекта за решение – задължението на Министерския съвет да създаде такава система, която да реагира не със забавяне от шест, осем, десет, дванадесет часа, а да се включи веднага.

По-нататък, аз не съм специалист, тук има достатъчно добре подготвени колеги в областта на международното право, на международните отношения, но може ли ние да имаме проблем от липсата на механизъм за сътрудничество, процедура, между няколко държави, когато става дума за спасяването на български граждани?! Защо трябва президентът, председателят на Народното събрание да ползват личните си връзки, за да уредят отиване на наши специалисти? И защо няма непрекъсната комуникация между нашите ведомства и ведомствата в една или две съседни държави? Очевидно в бъдеще ще има нови такива случаи.

И накрая стигам до нещо, което окончателно ме накара да не подкрепя като член на комисията този проект на решение. Докато приключвахме с доклада и докато писахме проекта на решение, в Търновския окръжен съд неслучайни експерти заявиха, че това, което се твърдеше пред нас от тройна, петорна и десеторна експертиза, не е вярно – че първопричината за катастрофата е неизправността на автобуса и след това се е случило останалото. Ако това е така, ние трябва да се върнем към доклада и решенията и да се запитаме: само туроператорът ли е виновен и той ли трябва да следи подизпълнителите? Фирмата се казва “Пампорово” АД, тя е собственост на СИБанк и някой трябва да го напише това тук, и да приложи процедура за търсене на отговорност и в тази посока, а не само в посока на туроператорите и на образователната система.

Затова предлагам или проектът за решение да бъде върнат, за да се допълнят тези празноти, или ако колегите не приемат това, да ги допълним сега, защото в този си вид проектът за решение е осакатен, недостатъчно пълен, неефикасен и вещае нови проблеми при подобни ситуации. Благодаря.