Основните мотиви, за да направя горното предложение са, защото смятам, че е необходимо да се ограничи възможността платното за движение да бъде използвано с цел просия или полагане на труд. Всички сме свидетели, че по натоварените кръстовища в столицата, а и не само тук, майки с деца, деца и хора с увреждания просят и така създават опасност не само за собствения си живот, но застрашават и безопасността на движението по пътищата като разконцентрират водачите и създават предпоставки за транспортни произшествия.
За нас е ясно, че за много от тях това е начин да изкарат прехраната си, но аз смятам, че платното за движение не трябва да бъде използвано за тази цел. Ние можем да бъдем обвинени в липса на съчувствие към тези хора, но те не бива, не трябва да рискуват и да се разхождат между колите и в без това натовареното движение. Сега държавата полага доста грижи за тези групи от хора като създава и прилага програми за субсидирана заетост. Тези хора могат да бъдат обхванати от тези програми.
В действащия закон, в чл. 114 се забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, а в случая с просията и евентуалното полагане на труд те не само навлизат, но и стоят там.
При предишните мои предложения бях критикувана, че предлагам разпоредби, които няма как да бъдат приложени, тъй като касаят децата като участници в движението, докато при това предложение е предвидена и санкция в чл. 184, ал. 2, която санкционира пешеходците, които нарушават правилата за движение. Затова предлагам това предложение да бъде подкрепено. Може би този проблем изглежда твърде маловажен, за да му бъде отделено специално внимание в закона, но така или иначе той съществува. Ако една такава евентуална разпоредба бъде съвестно прилагана смятам, че този проблем може да бъде решен. Благодаря за вниманието.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: