Петър Жотев

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Попов! Пристъпваме към обсъждане на една много важна тема, която повече от десетилетия създава проблеми на бюджета, на данъкоплатците – проблем, който засега никой, който управлява България през последните 15 години, не е успял да намери решение. Моето впечатление е, че този проблем не стихва, проблемите с измамите с данък добавена стойност не намаляват, разработени са перфектни схеми за източване на ДДС, от което милиарди левове всяка година не постъпват в българската хазна. Тук си позволявам да кажа, че не мога да се съглася с констатацията, която чух преди малко от председателя на Временната комисия, той спомена за някаква цифра от порядъка на 200-300 млн. лв. годишно. Не е това цифрата, господин Великов.

Аз ще подкрепя приемането на доклада на Временната комисия, единствено заради изключителната важност и актуалност на проблема за източване на ДДС. Ние имахме повод в края на миналата година, когато се обсъждаше пакет за промени във всичките данъчни закони, широко да дебатираме темата за ДДС. Искам да припомня намерението на парламентарната група по онова време, на Демократи за силна България, да намалим ставката по ДДС от 20 на 18 на сто.

Искам да припомня също, че имаше реакции от част от българския бизнес, който “изненадващо”, бих казал, на пръв поглед, не подкрепи тази идея. Нещо твърде необяснимо – защо бизнесът по принцип подкрепя всяко сваляне на данъците, но по отношение свалянето с 2-процентни пункта той беше доста въздържан, в никакъв случай не беше настоятелен.

Една от причините, за голямо съжаление, уважаеми колеги, е, че, намалявайки с 2-процентни пункта ДДС, се намалява възможността физически като обем да се краде по-малко в България. Дотам сме докарали българското законодателство и най-вече неспособността на изпълнителната власт да реши проблема поне в някакви мащаби, които да направят проблема приемлив за преглъщане.

Аз смятам, че на първо място трябва да се отбележи, че в доклада има една перфектно разработена част – това е първата част, където са описани схемите за източване на ДДС и с нагледна илюстрация е показано как става това. В тази си част ако още някой бизнесмен в България не е разбрал как се краде ДДС, ще може да го ползва. Аз се съмнявам, че все още има такива.

Има много добри предложения за промени в законодателството и изобщо в нормативната уредба, които аз подкрепям. Не всички. След малко ще се спра на тези предложения, особено онези, които не излизат точно от името на комисията, а са някак си фиксирани като идеи на отделни членове на комисията. Като цяло има разумни предложения, по които това Народно събрание няма да има шанса да работи поради липсата на време и остава като домашно на следващия парламент.

Колеги, големият проблем на този доклад обаче е, че той е беззъб, в него няма нищо конкретно.

Господин Великов, с цялото ми уважение към Вас, но Вие на 11-а страница сте записали следното: фирма “А” подава справка-декларация за възстановяване на 700 хил. лв. Оказва се, че е извършен износ на обща сума 6 млн. 100 хил. щатски долара при международна борсова цена от около 2 млн. 800 хил. щатски долара. Коя е тази фирма, господин Великов?

Има ли някакъв проблем в този доклад да има фирмите, да има имена на фирми-фантоми, техните собственици, фирмите, които са източили огромни средства от държавния бюджет? Ако, примерно, ми кажете, че за тези фирми поради това, че вече са обект на преследване от други държавни органи в България не може да се изнася информация – добре, посочете го, макар че аз се съмнявам, че за това става въпрос.

Ако има някакъв проблем със служебна информация – да направим закрито заседание. Вие това би трябвало да сте го имали предвид, защото извинете, този беззъб доклад изобщо не може да се сравни с разкритията на журналистите от края на миналата година, заради което всъщност ние започнахме дебата.

Спомнете си, колеги, че ние отначало искахме временната комисия да фокусира единствено своето внимание в отрасъл “Енергетика”, защото журналисти с будна гражданска съвест в края на миналата година изнесоха фрапиращи факти за източване на ДДС именно в енергетиката. Тук в частта от доклада, където е описано, че е бил извикан на разговор тогавашният министър на енергетиката и е разказал какво се случва – отново никаква конкретика и то след като тези факти бяха описани от българските медии.

Аз тук имам просто упрек към председателя на събранието и неговите заместници. И може ли някой да ме обори от членовете на комисията по това какъв е бил проблемът тук да има конкретика?

На следващо място ми прави впечатление колко скромни по обем най-малкото са идеите, които са дошли за промени в законодателството от Агенция “Митници”. Аз мисля, че тук трябваше да има сериозен упрек върху дейността на Агенция “Митници”. И как не?! Как е възможно на символични цени през българските граници да преминават стоки, след което, ползвайки данъчен кредит, отчитайки реална стойност на това, което всъщност е внесено, това да стане всъщност един от големите канали за източване на средства от българския бюджет?! А това са милиарди левове – това е моето твърдение!

Каква е дейността на “Краун ейджънтс”? Какви законодателни промени на първо място трябва да се направят?

На второ място, как ще се подобри капацитетът на митниците? Няма нищо по този въпрос, за голямо съжаление.

Веднага след предложенията на Агенция “Митници” следват два пъти по-големи по обем предложения на студентите, които са на стаж в парламента. Два пъти повече по обем! Някои от предложенията им са приемливи, според мен.

Впрочем, фактът, че доста малко народни представители от управляващото мнозинство са тук в момента, в който се обсъждат проблемите с измамите по ДДС, за мен е също красноречив за това какво внимание всъщност управляващите отдават на тази тема. Тук става въпрос за милиарди левове източени пари, а ние се свеним да дадем някой лев повече на институции, на цели сектори като здравеопазване, образование и т.н. Когато дойде краят на годината финансовият министър казва: "Няма пари!”. Ние не приемаме предложения за промяна в данъчните закони просто защото фискът щял да поеме огромна тежест. Ето го огромният компенсиращ механизъм! Той е в пресичането поне на половината от обема на измамите, които се извършват в България.

Искам накрая да кажа няколко думи за последната част – т. 4 от доклада.

Преди това ми позволете една редакционна поправка, уважаеми колеги. На стр. 17 в т. 3.4, където са обобщени предложенията на Агенция “Митници”, е записано: “В Правилника за прилагане на Закона за данък добавена стойност да се въведат показатели, относими към данъчната основа при износ” и т.н. И най-накрая фигурира “процедурата по т. 1”. Аз моля за уточнение за коя процедура по т. 1 става въпрос. Може би се има предвид предишното предложение на Агенция “Митници”, което е оформено като параграф, или да речем тук – Приложение 1, в което аз не виждам логика. (Реплики.)

Както разбирам от господин Великов става въпрос просто за позоваване на предишния параграф от доклада, така че бележката ми е чисто редакционна в този смисъл.

На стр. 18 има предложение на госпожа Ралица Агайн – първо, а след това на госпожа Мима Ненкова.

Моите уважения към доскорошната ни колежка, но аз не смятам, че законопроектът, който беше внесен от госпожица Агайн и господин Валери Димитров, има чак такова важно значение за решаване проблема с данъчните измами.

Искам да ви предпазя, уважаеми колеги, но когато видите след ден-два как набързо през Комисията по икономическата политика минава на второ четене тъкмо този законопроект, нека това не служи като един сигнал, че фигурирайки в този доклад, проблемът за независимите оценители, би трябвало спешно да го приемем. Това не е така. Още повече, че току-що чухме от господин Великов, че апортната вноска, когато се вкарва в капитала на едно дружество, вече не се облага с ДДС. Така ли е, господин Великов? Така е.

Имам определени резерви към някои от предложенията на госпожа Ненкова, които са също на стр. 18.

Второто предложение е “да се обсъди, осмисли и конкретизира предложението за възстановяване на “ЗДДС”, вероятно става въпрос за ДДС, “при предоставени банкови гаранции”.

Проблемът, уважаеми колеги, не е да усложним живота на хората, които така или иначе трябва да се регистрират по ДДС. Проблемът е да хванем онези, които злоупотребяват със законовите механизми. Защо е необходимо на всички да се искат банкови гаранции? Представяте ли си какво затруднение е за една малка или средна фирма да плаща, защото банковата гаранция и нейното издаване винаги е свързано с някакви средства, които трябва да постъпят в банката. Безплатен обяд няма! Това е като финансов проблем и още повече, че това е един организационен проблем, който аз се съмнявам, че има смисъл да бъде подкрепен.

И освен това самото предложение звучи някак си далеч в бъдещето и е пожелателно. Ако това е едно конкретно предложение, то просто трябва да се каже какво да се направи, а не “да се осмисля, обсъжда и конкретизира”. Какво има да се конкретизира в една банкова гаранция? Ние или приемаме тази идея и я заковаваме в закона и създаваме проблеми на бизнеса, или просто не я осмисляме, не я конкретизираме и по-добре да кажем “Не!” на тази идея.

В т. 3.9. също на стр. 18 има предложение на колегата Спасов, който предлага да се обвърже вписването на търговци с липсата на изискуеми публични задължения.

Тук имам също дълбоки резерви. Какво от това, че на един бандит, който иска да източва средства по линията на ДДС, му се иска като задължение да има документ, че няма публични задължения? Той ще регистрира още десет фирми и ще го направи същото. С подставени лица ще направи същото и т.н.

Проблемът е съвсем друг. Моето заключение е, че проблемът е във факта, че данъчната администрация все още няма необходимия капацитет да пребори този проблем.

Моето дълбоко уважение към господин Попов и към Данъчна администрация. Тя направи много през последните 15 години. Тя просто беше създадена наново и започна да си върши работата все по-добре и по-добре, но нейният капацитет засега не позволява решаването на този проблем.

Проблемът е изцяло в изпълнителната власт. И аз смятам, че с много малко законодателни промени може да стане това. Може само тук-таме да е необходимо да се пипне Законът за ДДС. Проблемът обаче е изцяло в капацитета на Министерския съвет. Изцяло! Затова аз подкрепям мнението, че е извършена огромна по обем работа. Извинявам се за това, че не мога да харесам доклад, в който няма конкретика точно по тема, по която българските граждани и цялото ни общество искат да чуят кои са тези, които ерозират българския бюджет. Като цяло темата няма как да бъде дори започната в края на мандата на това Народно събрание, но това за мен е тема № 1 в областта на финансите за Четиридесетия парламент на Република България! Благодаря.