Тодор Бояджиев

Благодаря Ви, господин председател.

Госпожо министър, от тази трибуна и във Великото Народно събрание и в Тридесет и деветия парламент съм изказвал своето уважение към любимата си министърка Емилия Масларова, към Вашата предшественичка Лидия Шулева, правя го сега и към Вас.

Уважавал съм Ви затова, че поемайки отговорностите да ръководите едно от най-сложните министерства, Вие доказахте, че сте не само хубав представител на нежния пол, но сте и пример за това как нежният пол понякога е по-силен може би от силния пол. Затова съжалявам, че трябва да Ви задам един въпрос, който не ми се щеше да Ви задавам. За какво става дума?

На 26 март 2004 г., подчертавам, миналата година на 26 март, хиляди българи, събрани на честванията на Деветдесет и първата годишнина на Одринската епопея и Денят на Тракия, се обърнаха със специален призив-обръщение на тракийци и други българи-патриоти към президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя на Република България за обявяване на 28 март за официален празник като Ден на обединението.

Денят на епохалната българска военна победа при Одрин през Балканската война винаги е символизирал идеята за целокупното Отечество и от двадесетте години на миналия век се отбелязва като Ден на Тракия. Не знам дали сте били наскоро в Одрин, госпожо министър, но ако отидете и ако се качите на хълма, където е била Одринската крепост, ще видите един грандиозен паметник на Шукри паша, който не е с наведена глава в момента, в който връчва сабята си на българските генерали, а е с гордо вдигната глава и със самочувствието на човек, който е изпълнил своя дълг към своето Отечество като до последно се е опитвал да спаси непревземаемата крепост от българските войни. Траншеите, окопите, погребите са превърнати в музеи на загиналите, в героизма на турските войни, и за съжаление, има и опит да се илюстрират “зверствата” на българските войници при атаката на Одрин. Там звучат непрекъснато маршове, речи - нон стоп.

Ако отидете на старата гара на Одрин, която днес е ректорат на Турския тракийски университет, в който се учат над 20 хиляди студенти, ще видите един паметник – три колони, които се извисяват на повече от 20 метра, и символизират Тракия, Анадола и Караагач. Паметникът е в квартала на Одрин – Караагач. Защо Караагач? Защото Караагач през 1923 г. по силата на позорния Лозански договор е “върнат” на Турция и е отнет от България. Разбира се, суверенно право на всяка държава, на всеки народ, е да решава как да уважава своите чеда и хората, които са се борили за защита на националните им идеали.

Призивът-обръщение, който беше приет миналата година, е стигнал до своите адресати и съответните служители на Министерския съвет са го изпратили за становище от Вашето министерство.

Според отговора на госпожа Цветелина Узунова – директор на Дирекция “Правителствена информационна служба”, цитирам: “компетентното становище на експертите на Министерството на труда и социалната политика е, че липсват необходимите основания за удовлетворяване на желанието”. Не коментирам последното словосъчетание, защото то буди, поне в част от слушащите, съвсем други асоциации – “удовлетворяване на желанието”. Това не е желание, госпожо министър, и Вашите експерти просто са проявили лош вкус, подбирайки думите, с които да изразят своето мнение.

Нашето питане, госпожо министър, е: считате ли, че такъв въпрос наистина е бил от компетенциите на Вашето министерство и не е ли трябвало най-малкото да предложите и други институции да се произнесат по неговата важност?

Какви са били мотивите на “експертите”, позволявам си да сложа кавички, да се произнесат толкова “меродавно”, че въпросът въобще да бъде свален от дневен ред?

Не считате ли, че по един въпрос, засягащ националната история и националното достойнство на българския народ и българската държава, е подходено подчертано чиновнически, нихилистично и безотговорно?

Последно, дали Вие видяхте този отговор, изготвен от Вашите експерти, преди да го върнете в канцеларията на премиер-министъра? Благодаря.