Теодора Константинова

Благодаря Ви, господин председател.

Уважаема госпожо министър! При мен се получиха сигнали, че определени дирекции “Социално подпомагане” отказват отпускане на помощни средства на лица с увреждания. Най-често мотивът за тези откази е, че в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания – т. 14а от Приложение № 7 към чл. 40, е указано, че антидекубитален дюшек и възглавница се отпускат след протокол, издаден единствено от специализирана ЛКК по профила на заболяването към ДКЦ на многопрофилни болници за активно лечение, университетски болници за активно лечение и специализирани болници за активно лечение.

От различни дирекции на “Социално подпомагане” изискват на медицинските протоколи да има печат на ДКЦ към съответната болница. Това показва непознаване на Закона за лечебните заведения и Наредба № 29 на Министерството на здравеопазването за устройството на лечебните заведения. ДКЦ е структура на лечебното заведение и не може да има собствен печат. По този начин се създават трудности пред хората с увреждания вместо да бъде облекчено състоянието им. Например ако лице с увреждане се нуждае от инвалидна количка и антидекубитален дюшек, то за едното средство се издава протокол от една комисия при ДКЦ, а за другото от друга ДКЦ към болниците за активно лечение. Неразбираема е логиката единият вид помощни средства да се изписват от ДКЦ при лечебните заведения, а другите от ДКЦ “Медицински центрове” със собственик на капитала съответната болница. На практика често лекарите, които работят към лечебните заведения за болнична помощ работят и на втори трудов договор към съответното ДКЦ. Генерира се изключително голямо социално напрежение, тъй като след отказ пациентите обвиняват специалистите от лечебните заведения за това, а се създават и предпоставки за нерегламентирани плащания.

Освен това от месец на инвалидите устно се отказват помощни средства с мотива, че се очаква промяна в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания и им е разпоредено да прекратят отпускането им. Това е недопустимо, тъй като до отмяната на един нормативен акт е в сила старият.

Самият факт, че това става с устно разпореждане говори, че Агенцията за социално подпомагане съзнава неправомерността на действията си. Докато чакат решенията на съответните дирекции, някои пациенти умират в мъки без да са получили съответните помощни средства. Такъв е случаят например с господин Иван Иванов Минчев от гр. София, който е починал, докато е чакал решение на Дирекция “Социално подпомагане” – “Красно село”.

Има още няколко такива инцидента, които мога да ви предоставя. Известни са ми инвалиди, които от м. януари т.г. чакат решение.

Във връзка с това моят въпрос към Вас е: какви действия ще предприемете за отстраняване на противоречивите разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания? Благодаря.