Докладчик Йордан Памуков

"СТАНОВИЩЕ

относно Законопроект за акцизите, № 502-01-12,

внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 9 март 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за акцизите, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005 г. От страна на вносителя присъстваха господин Тасев – заместник-министър на финансите, госпожа Златанова – началник отдел "Данъчни и нормативни актове", госпожа Тодорова – началник отдел "Фискална интеграция", господин Григоров – заместник-директор на Агенция "Митници", и госпожа Дончева – началник отдел "Данъци при внос на стоки" в Агенция "Митници".

¬І. Основната цел на проекта за нов Закон за акцизите е хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на акцизното облагане и въвеждането на системата на акцизните складове. Законопроектът предвижда норми относно общите принципи на облагането с акцизен данък -видовете акцизни стоки, данъчно задължените лица, данъчната основа, акцизната ставка, възникването и изискуемостта на данъчното задължение, контрола и санкциите.

ІІ. В контекста на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз материята на облагането с акциз попада в обхвата на преговорна Глава десета "Данъчна политика", предварително затворена на 10 юни 2002 г.

Сред основните актове на органите на Европейския съюз, засягащи акцизното облагане, са Директива 92/12/ЕИО за общите правила относно стоките, подлежащи на облагане с акциз, и складирането, движението и контролът върху такива стоки; Директива 2003/96/ЕО за преструктуриране на рамката на Общността по отношение на облагането с данъци на енергийни продукти и електрическа енергия; Директива 92/83/ЕИО относно хармонизация на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки; Директива 92/80/ЕИО за структурата на акциза за тютюневи изделия, различни от цигари; Директива 92/79/ЕИО за хармонизиране на данъците върху цигарите и други.

Законодателството на Европейския съюз в областта на акцизния данък е прието основно в контекста на изграждането на вътрешния пазар. То засяга предимно три групи въпроси: 1) структурата на данъка по отношение на определена група акцизни стоки хипотезите на освобождаване от акциз; 2) минималните размери на акцизните ставки; 3) производството, съхранението и движението на акцизни стоки между държавите членки. Задължително подлежат на облагане с акциз алкохолните, тютюневите и енергийните продукти. По отношение на другите видове стоки и услуги отделните държави членки са свободни да преценят дали те да се облагат с акцизен данък.

ІІІ. Законопроектът за акцизите като цяло в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. С него се отговаря на препоръката от последния редовен годишен доклад на Европейската комисия за необходимостта от по-скорошно създаване на правна уредба на акцизните складове и движението на акцизни стоки под режим на отложено плащане.

По отношение на размера на акцизната ставка съответствието е частично, но следва да се има предвид, че към момента Република България спазва Програмата за постепенно повишаване на акцизните ставки до достигане на минималните за Общността, съгласувана с Европейската комисия. Договорен е преходен период относно ставката на цигарите за достигане на минималния акциз за Общността до 31.12.2009 г.

Към отделни текстове на проекта за нов Закон за акцизите могат да се направят някои бележки и препоръки.

1. Член 6 от Директива 92/12/ЕИО (за общите правила относно стоките, подлежащи на облагане с акциз и складирането, движението и контрола върху такива стоки) има за цел създаването на идентични правила във всички държави членки относно настъпването на изискуемостта на акциза (§ 4 от преамбюла на директивата). Изискуемостта настъпва в момента на освобождаване на акцизната стока за потребление или в момента на установяването на липси (чл. 6, ал. 1). Като “освобождаване за потребление” чл. 6, ал. 1 определя хипотезите на: 1) всяко отклонение на стоките от режим “отложено плащане”; 2) производство на акцизни стоки извън режим “отложено плащане”; и 3) внос на акцизни стоки, които не са поставени под режим “отложено плащане”. Член 21 от директивата предвижда възможност за държавите-членки да изискват поставянето върху акцизните стоки на данъчен знак (бандерол) или национален идентификационен знак, без по този начин да се засяга приложението на чл. 6, ал. 1. Законопроектът предвижда като една от хипотезите на изискуемост на данъка, изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите, ако акцизът вече не е станал дължим на друго основание (чл. 20, ал. 2, т. 7). Тази уредба може да се окаже в противоречие с изискванията на директивата, доколкото предвижда възможност данъкът в някои случаи да стане изискуем преди освобождаване на стоката за потребление, поради което препоръчваме на водещата комисия да обсъди нейната наложителност.

2. Член 19, ал. 2, предложение 2 от Директива 92/12/ЕИО предоставя възможност за държавите-членки да предвидят задължение на получателя на акцизна стока, в допълнение към задължението му в 15-дневен срок да върне един от екземплярите на придружителния административен документ, да изпрати незабавно и копие по факс на изпращача, с оглед по-бързо освобождаване на предоставена гаранция от последния. Въпреки че разпоредбата не е задължителна за държавите, може да се препоръча на водещата комисия да обсъди дали не е уместно нейното закрепване в законопроекта.

3. По отношение на структурата на законопроекта, следва да се отбележи, че е необходимо тя да се съобрази с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане, като обясненията на значението на използваните термини се обособят в допълнителните разпоредби.

С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване, Законопроект за акцизите, № 502-01-12, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2005, при условие че направените с настоящето становище бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”